Държавата посяга към Интернет Невена ГЮРОВА "Долу ръцете от мрежата!" - под този лозунг се развихря поредният скандал между българското "Интернет общество" и държавната администрация. Пълната му хронология, смисълът на конфликта и възможните решения могат да се видят на специално създаденото място в мрежата със същото заглавие (www.isoc.bg/kpd/). Искрата пламна след публикуваната на 30 декември в "Държавен вестник" заповед на Комитета по пощи и далекосъобщения, според която доставчиците на интернет услуги трябва да се лицензират. Мотивите на администрацията са благородни: да защити интересите на потребителите. Лицензирането щяло да доведе до повишаване на качеството на услугата и елиминиране на калпавите и непочтени фирми. Такива наистина има, но само на пазара на интернет услуги ли? Защо държавата не започне да лицензира производителите и търговците на храни - нима в този бранш няма ментета и спекулативно високи цени; или автомонтьорите и телевизионните техници - при тях няма ли мошеници и скъпчии? По какво пазарът на интернет се отличава от пазарите на другите стоки и услуги? Обикновено лицензи се издават в сфери, в които ресурсът е недостатъчен (напр. радио и тв разпространение); където по физически причини не може да има пълна конкуренция (енергетика, водоснабдяване и т.н.) и когато производството на дадени стоки или услуги е потенциално опасно или вредно (оръжие, алкохол, хазарт и др.). Интернет услугите не отговарят на нито един от горните критерии. А интересите на потребителите най-добре се отстояват не чрез ограничителни мерки в отделни сфери, а с приемането на специален закон за защита на потребителите (каквато е и практиката в Европейския съюз). У нас обаче такъв закон дори не се вижда на хоризонта. За разлика от добрите намерения, вредите от интернет лицензите ще са съвсем непосредствени. Първо ще нарасне стойността на услугите, защото доставчиците естествено ще ги прехвърлят върху крайния потребител. А ред малки интернет доставчици ще трябва да хлопнат кепенците. Държавната бюрокрация ще получи още един източник на доходи, което съчетано с правото й да отказва лицензи, ще доведе (както винаги в такива случаи) до бързото използване на условията за корупмпиране. Най-опасното обаче е, че така се създават условия за елиминирането на "неподходящи" или "неотговарящи на изискванията" интернет фирми - което може да означава просто, че не са собственост на "наши хора", или че не са политически неблагонадеждни. От една страна, това е пряк път към възможността за политическа цензура (т.е., контрол върху разпространяваната по мрежата информация). Същевременно интернет ще се превърне във все по-недостъпна за обикновения българин услуга или той ще трябва да избере държавния интернет доставчик - а това си е грубо нарушаване на пазарните принципи и правилата на лоялната конкуренция. За пореден път с апаратни методи държавата се опитва да наложи своя фирма като монополист на пазара. При това, за разлика от други подобни случаи, интернет се е развивал у нас не благодарение на държавата, а въпреки нея. От самото си начало българската мрежа е дело на частната инициатива и благодарение на частните фирми и ентусиазма на академичната общност в момента страната ни разполага с приличен ресурс за достъп и ползване на Интернет услуги. Красноречива атестация за намеренията на администрацията дава световната практика. Интернет лицензиране под някаква форма има само в Китай, Куба, Русия, Виетнам, Сингапур, Саудитска Арабия - които в никакъв случаи не са сред страните, на които се стремим да заприличаме.