Ето какво превдижда въпросната Стратегия. Читателят и сам може да види, че не става дума за лицензиране на доставчици. Въобще! Но с коментара на тази част от Стратегията ще се занимаем може би по-нататък, като ни остане време: ПРОЕКТ НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО декември 1998 г. откъс от БИПР 3.3.2. Основни приоритети, които следва да се имат предвид при развитието и използването на Интернет у нас са: използване на телекомуникационните възможности на БТК (Българската телекомуникационна компания) за създаване подходяща инфраструктура в страната отговаряща на световните изисквания вкл. осигуряване на по-широки честотни ленти; насърчаване широкото използване на мрежата, конкуренция между доставчиците на Интернет услуги и комерсиализация на услугите с помощта на съответни правни и финансови механизми; утвърждаване на Националната академична информационна мрежа, което ще позволи успешно развитие на обучението и изследователската дейност и мултиплициране на опита у нас като част от разходите се субсидират от държавата; популяризиране възможностите на Интернет у нас чрез медиите и пресата, както и организиране на демонстрации за ръководителите, взимащи решения; представяне на каталожни данни и информация за публично ползване от мрежата, за което отделните институции да създадат съответна организация; осигуряване на защита от несанкциониран достъп в съответствие с международните стандарти. 7.3.4. Българското законодателство следва да създаде условия за успешното развитие на Интернет като : среда за осъществяване на труд, сделки и финансови трансфери, където участниците да имат гарантирана сигурност и защитена тайна на информационния обмен, а също и сигурни методи за идентификация на страните във всяка транзакция; среда за обмен на електронни документи в областта на публичната администрация, на търговски договори и правни актове, като се гарантират целостта и интегритета на документите, така че да се създава доверие в електронната среда от гледна точка на достоверността и пълнотата на информацията; среда за обучение, образование и отдих, като от една страна непрекъснато се развиват методи за дистанционно обучение, а от друга страна се обогатяват техниките за самоконтрол и родителски контрол върху съдържанието на информацията, с оглед защита на децата и младежта от прояви на порнография, расизъм, насилие и информация в конфликт с националните закони и култури. За постигане на тази цел чрез законодателството се осигурява: законосъобразно използване на глобалната мрежа в интерес на развитието на гражданското общество и реализиране на правата на гражданите; забрана на цензурата в глобалната мрежа; точно и изчерпателно определяне на ограниченията, свързани със съдържанието на информацията в мрежата, за защита на националната сигурност, обществената безопасност, интересите на децата и младежта и на други основания, изрично посочени в закон; забрана за ограничаване на свободата на словото и правото на информация чрез пряк или непряк държавен или частен контрол върху телекомуникационната инфраструктура или съществени елементи на Интернет; забрана на дискриминацията при ползване на глобалната мрежа на основа на националност, вероизповедание, пол, раса, политическа принадлежност или друг признак; допускане на възможност за използване на криптографски техники без ограничение; свободен внос и износ на комуникационни технологии, включително криптографски средства; гарантиране на сигурността на информационния обмен от гледна точка на личната неприкосновеност; гарантиране на интелектуалната собственост върху произведенията в глобалната мрежа. За сметка на икономичната правна регламентация следва да се насърчи развитието на програмни продукти, с помощта на които работодателят или родителите могат да определят "опасните" по техните критерии области и да забранят достъпа до тях за своите служители или деца. Също така следва да се насърчава саморегулацията на доставчиците на Интернет-услуги за предотвратяване на разпространението на незаконното и вредно съдържание в мрежата. Принципът на минимализма следва да се провежда и при правната уредба на Интернет, но следва да се въведат ясни правила за управлението на развитието на Интернет на територията на България, включително принципите на получаване и закрила на имена на домейни.