Антони Славински, председател на Комитета по пощи и далекосъобщения, пред “Капитал”
Г-н Славински, трябва ли да има държавна намеса на пазара на Интернет?
- Държавната намеса по проблемите, свързани с Интернет, е неизбежна.
Данните, свързани с количествените измерения на развитието на пазара в
национален и регионален мащаб, са жизненоважни за оценката на развитието
на ключовите аспекти на информационното общество. Развитието на
електронната търговия като пръв осезаем принос към глобализацията на
икономическите процеси поставя редица специфични изисквания, решими
по най-естествен начин с въвеждане на национални норми, съобразени с
международните. Намеса трябва да има и по проблемите, свързани със защита
на човешките права, проблеми, разглеждани в обхвата им, обект на
препоръката на Съвета на Европа (и съответна директива на ЕС)
“Телевизия без граници”. Регулация се налага също при предлагането на
телефонни услуги през Интернет, попадащи в дефиницията “гласова телефония”.
В този смисъл никъде не се среща дори и най-малкото желание на ЕС да лицензира
Интернет доставчиците. Пък и г-н Славински не говори за Интернет достъпа, а за
другите си теми.
Във връзка с горното възникват два основни въпроса - кога да се
регулира и кой регулира.
Първият въпрос няма еднозначен отговор и разумната, балансирана
преценка на администрацията ще определи подходящия момент. Четирите
основания за държавно регулиране, които се открояват към сегашния момент,
са подредени според мен по възходящ ред на необходимост от започване на
регулиране, като са взети предвид състоянието на този пазар и краткосрочните
му перспективи в страната, задълженията на администрацията по поетите
ангажименти, свързани с процесите на сближаване с ЕС, нивото на
регулиране в ЕС.
Никъде в директивите и препоръките на ЕС не се среща пожеланието за
лицензиране на доставчиците.
Намеренията на КПД и ДКД с въвеждане режим на регистрация за
предоставящите достъп до Интернет са свързани с развитието на
информационното общество. Националната статистическа система,
основаваща се на ефективни при 100 процента държавна икономика
методи, все още не е в състояние да генерира нужната информация
за оценка на пазара, оказване съдействие на малкия и средния бизнес,
привличане на капитали, оценка на разрива с очакваното от страната
приближаване към сродните за страните - членки на ЕС, показатели.
По цял свят подобни статистики се правят от агенции за проучване на
общественото мнение. В България такова социологическо проучване бе направено
от Alpha Research в края на 1998 г.
Някои аспекти на регулирането, свързани с развитието на електронната
търговия, могат да се появят към края на годината, но не очаквам да
има промени в регулаторната рамка до края на 2000 г. Регулиране на
съдържанието е свързано тясно с международното развитие на проблемите
и по всяка вероятност може да се очаква ограничено глобално решение след 2000 г.
Желанието за регулиране на съдържанието ще се сблъска сериозно с
правата на човека за достъп до информация и свободата за изразяване на мнение.
Регулирането на гласовата телефонна услуга по Интернет в ЕС ще
влезе по всяка вероятност в действие през 2001 г. Не може да се
очаква, че в България ще се предприемат изпреварващи стъпки.
Никой не е очаквал, че в България ще се предприемат изпреварващи стъпки и за
лицензирането на Интернет операторите, но именно това се случи.
Да, трябва да има регулаторна намеса на Интернет-пазара.
В близките 20 месеца активна намеса не се предвижда. Регистрирането
и свързаните с него изисквания не представляват намеса.
Лицензирането НЕ Е регистрация. Регистрацията НЕ Е лицензиране. Не можем да
разберем защо в КПД упорито се опитват да заобиколят проблема, като заедно
с БИЛД (Института за правно развитие на г-жа Нели Огнянова) обясняват, че
държавата имала най-добри намерения и въвеждала лицензирането за доброто на
народа. Да ви звучи познато?
Ще повлияе ли държавната намеса върху развитието на този пазар? Няма ли да го ограничи?
- Естествено е държавната намеса да повлияе върху развитието
на пазара. В противен случай не би могло да се говори за намеса.
При внедряване изискванията за електронна търговия и гласова
телефония по Интернет ще се окаже, че не всеки предоставящ достъп
до Интернет ще е в състояние да ги удовлетвори. Това може да се
разглежда като ограничение на пазара. Това не означава, че предоставящите
в момента услуги ще бъдат отстранени по насилствен начин от пазара.
Те просто няма да са в състояние да разширят пазарния си дял с новите
услуги. Целта на всяко регулиране е да разрешава в позитивен аспект
проблемите на обществените отношения в съответния сектор. В момента
единствените проблеми са свързани с притесненията на някои участници
от условията на разпределение и поддържане на IР- адресите в домена .ВG.
В резултат се преценява, че в момента активна регулаторна намеса е
ненужна. Предвиденият регистрационен режим не предполага държавна намеса
и за никакво ограничение на пазара в настоящия момент и в близко бъдеще
не може да става дума.
Забележете "в близко бъдеще". Като знаем как работят в последните години
нашите избранници, "близко бъдеще" може да бъде още тази година. Ами, какво
говорим - още следващия месец! Но това не е изобщо важно (кога ще е това
"близко"), а по-важното е ЗАЩО? Кому е изгодно?
Какво налага лицензирането на Интернет, след като пазарът на тази услуга се саморегулира достатъчно ефективно?
- Струва ми се, че разгледани в своята съвкупност, въпросите ви
издават известна неувереност относно ефективното саморегулиране.
В момента регистрирането на Интернет-доставчиците на достъп се налага
от държавната администрация единствено поради нуждата от оценка за
развитието на информационното общество. Ще използваме общата лицензия
и като средство за поставяне основата на бъдещото решаване на останалите
проблеми.
Обща лицензия за Интернет доставчиците НЕ ТРЯБВА да има. Общата лицензия
(колкото и да ни убеждават, че ще е добра) е средство за контрол върху
Интернет. Контролирай Интернет доставчиците (дори и само със заплахата, че
лицензията се дава и се отнема), за да контролираш и всичко,
свързано с Интернет - това е мотото на лицензирането.
Не създава ли лицензионният режим преференциални условия за държавния телекомуникационен оператор БТК?
- Би трябвало да си отговорите сам на въпроса. Регистрационният режим е описан в Закона за далекосъобщенията. Ако той в съвкупност с останалите текстове на закона създава условие за преференции към държавния оператор, законът би бил противоконституционен.
Какъв ще бъде ефектът за крайните потребители? Няма ли да се ограничи и без това немного широкият пазар?
- Не би трябвало да има негативен ефект за крайните потребители.
Пазарът ще се ограничи само в случай, че някой от подлежащите на
регистриране се окаже неспособен да заплати еднократната регистрационна
такса от 200 000 лева.
Или да отговори на някои от изискванията, които съответните ведомства ще
имат за него.
Какви ще бъдат условията на лицензията?
- Общата лицензия ще се изготви от ДКД и в момента е трудно да
се отговори на въпроса. Основните условия трябва да са свързани с
предоставянето на информация за обема и някои характеристики на бизнеса.
Някаква съвсем предварителна и необвързваща ДКД идея може да се извади
от следното:
* улесняване на конкуренцията, защитавайки интересите на другите
оператори от оператор с господстващо положение на пазара
...за което съществува Закон за защита на конкуренцията.
* защита на интересите на потребителите
...за което съществува Закон за защита на потребителя (т.е. не съществува,
но ако КПД толкова иска да защити потребителя, да го предложи в НС).
* предоставяне на информация, позволяваща да се оценява и анализира
развитието на тази пазарна ниша в национален и регионален обхват
...за което съществуват социологическите агенции.
*спазване изисквания за безопасност.
...за което съществува Наказателен кодекс.
Възможно е да се формулират и прости и лесно изпълними изисквания,
свързани със спазване правата на човека, доколкото това е във
възможностите на лицензирания.
Смятате ли, че е редно БТК едновременно да бъде собственик на комуникационната инфраструктура и да бъде доставчик на Интернет? Не създава ли това условия за налагане на монопол, когато пожелае?
- Да, редно е. Въпросът ви може да бъде отнесен и до коя да е
друга услуга, например телефонната. Монополните условия са обект на
регулиране от КЗК и ДКД. Когато монополист в една област предлага
услуги, ползвайки монопола си, може да става дума за евентуална
“злоупотреба с монополно или с господстващо положение на пазара”
и тази злоупотреба се доказва и санкционира. В този смисъл ефективното
регулиране е по-важно от забраната за достъп до пазара. Дори
отстранена от пазара, нерегулираната БТК би могла да създаде
монопол с преференциално отношение към един доставчик.
Но БТК може (и прави) нещо по-различно: увеличава безпричинно цените на
наетите линии и по силата на съществуващото монополно положение никой от
Интернет доставчиците не може да наеме линия от друг, освен от БТК.
Така цените за достъп до Интернет вместо да намаляват, ще растат!
Интервюто взеха Момчил МИЛЕВ, Алексей ЛАЗАРОВ