в-к "Демокрация", 08.01.1999 г.
Ще се опита ли и България да ограничи достъпа до Интернет?
излъчено по радио "Свободна Европа"

Интернет е глобална мрежа, която предоставя на практика неограничен достъп до всякаква информация – до всичко, каквото ви хрумне. Би било много трудно да се изброят посоките, по които може да тръгнете чрез мрежата – просто защото е много трудно да обхванеш необятното море от информация, съвети, забавни игри, музика и т. н. Интернет дава възможност на човек да пазарува с натискането на само няколко бутона от клавиатурата на домашния си компютър, да си комуникира чрез електронната поща с хора от най-отдалечените точки на света, дава му възможност сам да разпространява информация от каквото и да е естество. Интернет е тоталната информационна свобода. Достатъчно е само да имаш компютър, модем и що-годе прилична телефонна връзка, за да се изстреляш за броени секунди в света на виртуалната реалност.
Неколкостотин милиона души по света са активни потребители на Интернет услугите. По данни на американското министерство на търговията само в САЩ те са около 100 милиона, като тази цифра нараства в геометрична прогресия. През последните няколко години Интернет направи истински бум и в страните от бившия комунистически лагер, където обаче все още няма точна статистика за броя на потребителите.
Интернет без никакво съмнение е феномен, който е на път да провокира разпад на традиционните възприятия към света и да формира нов тип индивидуалности. Традиционният начин на разпространяването на информация, наложил се някъде през средата на века с масовото нахлуване на електронните медии, беше в основата на формирането на широки общностни групи, обединени от общи интереси, изповядващи общи или поне сходни ценности и имащи сходна визия за света. По презумпция разпространяваната от традиционните масмедии информация е вертикална – от горе на долу и в този процес потребителят е само пасивен съучастник в света, който телевизията, радиото или вестникът му представя. Затова и централизираната информация стана основен инструмент в ръцете на тоталитарните режими по света. Затова и в демократичните общества, където масмедиите си извоюваха правото да бъдат четвърта власт, стремежът на всяка от другите власти да доминират медиите е толкова голяма.
Смисълът на Интернет е точно обратният. Движението на информацията по световната мрежа е не вертикално, а хоризонтално, чрез Интернет, от една страна, потребителят освен консуматор може да е и създател на информация. От друга страна, Интернет му дава възможност сам да формира възприятията си за света, а не да го ограничава до традиционните новинарски сюжети, които масмедиите монологично му предлагат. Интернет формира нов тип индивидуалност и от електорална гледна точка – тя е не част от някаква електорална общност, а тъкмо индивидуалност, която трудно може да бъде мобилизирана от традиционните послания на традиционните масмедии. Индивидуалност, чийто мироглед зависи единствено и само от него. Ненапразно на последните частични избори за конгресмени и сенатори в САЩ по-голямата част от кампанията на кандидатите протичаше по мрежата, а не по телевизията.
Въобще в белия свят Интернет е синоним на информационната свобода, която е фундамент на всяка демокрация. За недемократичните режими Интернет е заплаха, защото предпоставя възможността за разчупване на моноцентричната информационна рамка. В Китай например достъпът до Интернет е възможен единствено през китайската академия на науките, която филтрира стриктно информациите по мрежата. Въобще без никакво съмнение ще откриете белези на недемократичност във всички страни, които по някакъв начин се опитват да регламентират или ограничат достъпа до Интернет.
България е на път да се впише в тази група държави. И това най-добре личи от проекта за лицензиране на Интернет-операторите, който държавната комисия по далекосъобщенията предлага в момента. Самата идея държавата в лицето на ДКД да лицензира Интернет-операторите вече представлява сериозна заплаха за свободата на информацията в България. В този проект съществуват такива текстове, на които биха завидели и най-твърдолинейните китайски академици. Няколко примера:
1. Отказ за издаване на лиценз за разпространители на Интернет може да има при постъпили основателни жалби от абонати или потребители на услуги – какво значи основателни жалби, кой определя тяхната основателност – държавата ли?
2. Доставчиците на Интернет се задължават при необходимост да осигуряват на органите, отговарящи за сигурността и отбраната на страната, достъп за свързване на мрежите им към обществените далекосъобщителни мрежи. Този текст на практика поставя под заплаха личната кореспонденция на всеки Интернет-потребител.
3. Интернет-операторът може да позволи вмешателство или контрол на комуникациите в случаи, предвидени от националното законодателство – кои са тези случаи, в които държавата може да ограничи информацията?
4. Интернет-доставчикът се задължава да предотвратява разпространението на информация и извършването на дейности, които увреждат човешкото достойнство, нарушават фундаменталните човешки права, подбуждат към насилие и нетолерантност и т. н. Пак ли държавата ще изземе функциите на пазител на обществения морал?
Примерите от това недоразумение, наречено проект за лицензиране на Интернет-операторите, могат да бъдат продължени. И всички те ще водят в една посока. След като държавата продължава да държи ръка върху националните масмедии, сега тя се опитва да направи това и с цялото информационно пространство.
При подобен опит в Чехия, където повишаването на телефонните такси изигра ролята на ограничител върху достъпа до Интернет, чешкото Интернет-общество просто излезе на улиците. А дали само чехите могат да се борят за правото си за информация?