"Труд", 29.07.1999 г., петък, стр.10

Държавата срещу Интернет

Идващото столетие е векът на Интернет. Американската държава отделя милиарди за развитието на световната мрежа, така че тя да стане достъпна за всяко училище, за всеки гражданин. И все пак, като всяка държава, и тя се опитва от време на време да сложи пръст, ухо, око върху Интернет - сиреч да поглежда съдържанието. Които опити по правило биват посичани от американските съдилища.

Къде сме ние?

Нашата си държава въведе директен контрол върху Интернет чрез задължителното лицензиране на фирмите, които предлагат тази услуга. Скандалът се размириса, стигна до Върховния административен съд, а оттам има всички изгледи да продължи към Страсбург. Засега го нищят евронаблюдателите Аткинсън и Гелерод. А родният чиновник в лицето на шефа на Комисията по далекосъобщенията не намери нищо по-разумно освен леко да послъже евронаблюдателите, че лицензът не бил лиценз, а щял да подобри качеството на Интернет услугите.

А през това време у нас в цели региони (Кърджалийско например) световната мрежа е практически недостъпна - поради безобразно ниското качество на мрежата на БТК, която не позволява нормална скорост на сигнала. И тъй като телекомът законово няма конкуренция, нивото на връзките тип 30-те години е гарантирано. Но чиновникът не го еня, че десетки хиляди хора са лишени от мрежата на бъдещето. Не го е еня, че монополистът си прави каквото си ще. Важното е да закрепи законово въпросния монопол за още ред години, макар с това да нарушава ред евроизисквания за либерализация на телекомуникациите.

А междувременно важното е да не пропусне да хване за гушата, пардон за лицензите тези, които искат да влязат в ХХI век.