в-к Стандарт, 21.07.99 г.

Българинът търси по Интернет работа в чужбина

- Г-н Марковски, докъде стигна делото, което "Интернет-общество - България" заведе срещу Комитета по пощи и далекосъобщения за лицензирането на фирмите доставчици?
- Върховният административен съд временно спря лицензирането на доставчиците. Решението е публикувано в Държавен вестник в понеделник. Но на КПД още не им е ясно какво е Интернет. Това личи от желанието им за тройна експертиза, която да им обясни какво е Интернет. Заключението на експертите е готово, но ще стане известно на 23 септември, след като им зададем нашите уточняващи въпроси. До момента сме събрали около 80 такива въпроса от специалисти в бранша.

- Тогава ли ще стане ясно дали се отменят лицензите?
- Ще стане ясно, когато съдът се произнесе. Само в него ни е надеждата. А иначе ние обжалвахме заповедта на председателя на КПД по три точки - за лицензиране на Интернет-операторите, за услугите, които използват вече лицензираните оператори (например електронна поща, WEB, файлов трансфер), и за обособените мрежи за предаване на данни.

- Вярно ли е, че евродепутатите Гелерот и Аткинсън в доклада на ПАСЕ сигнализират, че правата на доставчиците на Интернет у нас са нарушени? - Текстът гласи, че по повод проблема с Интернет докладчиците са получили писмени уверения от председателя на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Той пише, че процедурата за издаване на лицензи на доставчиците на Интернет-услуги не представлява нищо повече от регистрация. Процедурата по никакъв начин не цели да даде на властите средства за контрол на каквато и да било информация или нейното съдържание. От използвания цитат става ясно, че председателят на ДКД е писал доста неща. Това звучи много странно, защото можеше да отговори, че няма такова нещо. Странно е и защо той отговаря, а не шефовете на КПД.

- Как ще се отрази всичко това върху престижа на България?
- Зле, но не защото отвън са констатирали проблема, а защото в отговорите си държавните органи са писали глупости. Когато миналата седмица говорих с Аткинсън, а след това с комисията по мониторинга в Страсбург, те бяха много загрижени да получат цялата информация. И смятам, че ще им я предоставим скоро в нецензуриран вид. Отговорът, който е цитиран в доклада, е неточен. Там например пише, че лицензът не представлява нищо повече от регистрация. Само че в Закона за далекосъобщенията на няколко места пише, че лицензията е разрешение.

- Дадохте ли повече информация на евродепутатите?
- Те самите не пишат доклада, а го четат. Комисията по мониторинга се занимава с писането на доклада. Не ми се иска, колкото и изкушаващо да е, да ставаме известни в Европа с подобни дела, защото това наистина е лошо за България. Не съм и Петко Каравелов, който на въпроса вярно ли е, че са ви били в Черната джамия, отговаря, че в българските затвори не бият.

- А каква е тогава целта ви?
- Моята цел е да помогнем на правителството да разбере, че е сбъркало. Вярно е, че много от шефовете в КПД, БТК и ДКД вече ме гледат накриво, но разчитам, че ще осъзнаят, че са на грешната писта. Не можеш да тичаш в обратна посока и да очакваш, че ще настигнеш останалите. И докато тук ни лицензират, контролират, разрешават и забраняват, светът не стои на едно място и не ни чака. Страхувам се, че дори и днес нашата реакция е закъсняла. Трябваше още преди години да обясним на политиците, че с контрол върху Интернет няма да натрупат позитивен имидж.
Искам българското правителство, за което гласувах, да разбере, че се нарушават правата на голяма общност. Все пак не излизам всеки ден в публичното пространство, а нашата организация помага и на много държавни ведомства, без да правим капитал от това.

- Ако се въведат лицензи, ще се оскъпи ли услугата, която предлагат доставчиците в България?
- Не се знае каква ще е годишната такса. За тази година Министерският съвет прие, че тя ще е нула процента от оборота. Но ми казаха, че пред различни медии представители на администрацията обявили, че БТК е единственият лицензиран оператор на Интернет. Ако това е вярно, е нарушение на закона, защото не може да се лицензира нещо, за което няма процедура.

- Колко фирми доставчици са срещу Комитета по пощи?
- Не знам да има доставчик, който да е за лицензирането. Дори БТК, която е член на Българската асоциация за Интернет, прие официално становище. В него пише, че те са за саморегулиране и против лицензирането. Няма и независимо лице в държавната администрация, което да се е изказало в защита на идеята за лицензите. Единствената, която подкрепи тази мярка, е Нели Огнянова от НСРТ. Това да ви говори нещо? На мен ми говори, че обществото, макар и със страх, все пак има съвест и не приема посегателствата върху свободата на информация. Но фирмите се страхуват и това е факт. Представям си какво ще бъде, ако лицензирането пробие.

- Колко българи в момента ползват Интернет и коя е най-новата услуга, която им се предлага?
- Около 120 000-140 000 души. В момента се разработва една нова услуга, която е свързана с книжната борса на площад "Славейков". Ако човек отиде на www.Slaveikov.сом, може да намери книги, които са специализирани или са библиографска рядкост.

- Колко фирми в момента у нас предлагат Интернет и какви са тарифите?
- Фирмите са над 130. Цената е такава, каквато човек може да си позволи. Ако може да плаща малко, ще получи и не много качествена услуга. Ако иска по-добро качество - ще плаща по-скъпо.

- В Европа има ли лицензи за доставчиците на Интернет?
- Има само в Китай, Сингапур и Русия. В Италия има лицензиране от гледна точка на техническите изисквания, за да може да се предлага Интернет. Изискване, което съществува в България поне от 5 години.

- Как ще коментирате идеята на Комитета по пощи да се забрани използването на Интернет от аналогов телефон?
- Един известен български журналист по този въпрос е казал: "Питайте когото щете, само не наетите експерти."Той казва, че Интернет-мафиите са като валса, защото се създават в три стъпки. Първата е да се намерят експерти, които да кажат колко лошо е Интернет да не е лицензиран. Разбира се, при аналоговия телефон, вместо човек да се върже на 33 600 килобита в секунда, ще се върже само на 26 400. Не мога да си обясня защо експерти на комитета ще взимат отношение за това. БТК трябва да осигури по-добри телефони и връзки.

- Шефът на Комитета по пощи Антони Славински заяви в събота, че ако човек има цифров телефон, ще се свързва на по-голяма скорост и ще се върши работата за по-кратко време. Вярно ли е това?
- Това е вярно, но ако неговият доставчик може да му предложи по-високата скорост. Никой от БТК обаче не ми е казал защо плащам месечна такса и на какво основание. Месечната такса няма реално измерение и нищо не влиза в нея. Преди години в месечната такса влизаха 100 импулса, а сега не влизат.

- Може ли, след като се лицензира Интернет, държавата да се намесва в тайната на кореспонденцията, като например поиска от доставчика паролата на определена електронна поща?
- Може, това е предвидено в Закона за далекосъобщенията. В него пише, че служителите на комисията по далекосъобщения имат право да изискват документи и материали от Интернет-доставчиците и от всеки лицензиран по закона.

- Трябва ли да бъде забранено пренасянето на звук и говор по Интернет?
- Това технически е невъзможно. Славински каза, че кол-бек услугата (международни разговори по електронен път - б. р.) е забранена. Това е най-странното твърдение което съм чувал.

- Кол-бек услугата забранена ли е в Европа?
- Това е абсурдно. Има препоръка на ЕС за ограничаването й. Комитетът по пощи не може да я забрани по никакъв начин. Кол-бек операторите ще намерят как да осъдят всяка една европейска държава, която е забранила услугата. Защо трябва да се забрани една услуга, която позволява на хората да работят по-евтино? Ако БТК печели повече от оборот, смятам, че никой няма да помисли за кол-бек.

- Покупката на БТК от консорциума Кей Пи Ен и ОТЕ как ще се отрази върху бизнеса с Интернет?
- На един от нашите сайтове направихме грешка - познахме още на 1 март, че ще сменят шефа на БТК Мариян Драгостинов. Но сбъркахме за цената на БТК, защото смятахме, че ще е значително по-малка. Занапред могат да станат поне две неща. Холандците и гърците да проявяват разум и да не се опитват да контролират Интернет-доставчиците. Такъв вид контрол би била и лицензията, в която може да се сложи изискването доставчиците да са свързани помежду си. На практика това означава, че комисията по далекосъобщения може да укаже, че те са свързани чрез БТК. Другият вариант е "Кей Пи Ен - ОТЕ" да каже имаме монопол само от три години и половина и ще го използваме, за да изсмуче повече от парите на хората включително и от Интернет. При положение че става дума за половин милиард долара, мисля, че няма никакъв проблем да се организират бързо. Вече направих контакти с холандците и гърците, за да ги разубедя да не правят подобни неща.

- Кои се най-четените страници в световната мрежа. Какво търси българинът в Интернет?
- Най-много гледа еротичните страници. Интересното у нас е, че се четат страниците, в които става дума за работа в чужбина, и тези, в които човек може да влезе и да си говори с други потребители. Чрез Интернет в други страни можеш да си купиш пица и да си поръчаш самолетен билет. Някой има интерес у нас да не се развива кредитна система, с която тези услуги ще са възможни.