в-к "Стандарт", 09.11.99 г.

Чиновници и доставчици се карат вече година

В последните дни на миналата година със заповед шефът на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински въведе режим на общо лицензиране на доставчиците.

В продължение на 11 месеца чиновници и доставчици говорят и никой не иска да чуе аргументите на другия. Върховният административен съд спря изпълнението на тази част от заповедта, но "опасността" от лицензи за Интернет-доставчиците остана.

Подобно изискване противоречи на същността на Интернет като мрежа, свободна от всякакъв правителствен или друг контрол, насочен в полза на групови интереси.

Лицензите няма да подобрят качеството на услугата, тъй като скоростта не зависи от разрешението. Качеството на Интернет-достъпа зависи главно от цената, която потребителят плаща. В момента по всеобщо мнение на специалистите в бранша качеството на предлаганите услуги напълно съответства на цената, която потребителите заплащат. Друг аргумент на Комитета по далекосъобщенията за въвеждането на лицензионен режим на тази услуга е, че то ще спре атаките от страна на хакерите. Факт е обаче, че извън България хакерите разполагат с достатъчно технически средства за извършване на атаки и те не се притесняват ни най-малко от евентуалния лиценз у нас. Хакерите разполагат и с възможност за достъп до тези технически средства. Атаките се извършват не от територията на България, а от място, където българското законодателство не важи.

Лицензионната такса няма да е висока и тя няма да се отрази върху крайните потребители, твърдят от комитета по далекосъобщенията. За тази година ставката й е нула. Каквито и изисквания да бъдат въведени за българските доставчици обаче, те няма да са в състояние да ги изпълнят реално, защото нямат контрол върху мрежата извън територията на България. Така например доставчикът никога не би могъл да гарантира, че едно електронно съобщение ще бъде доставено до крайния получател, че по пътя то няма да бъде прочетено от някого или че неговото съдържание няма да бъде изменено. Същото важи и за скоростта на достъп. Нито една държава, член на ЕС, не предвижда лицензиране.

В Европа има предвидени механизми за регулиране на някои видове услуги, които ползват Интернет за преносна среда, но не и на самите Интернет-доставчици или Интернет като мрежа - например електронната търговия, използването на криптографски средства.