Костов отнема лицензите от ръцете на чиновника
До седмици кабинетът ще реши кои от разрешителните са излишни. Намаляването на тапиите и опростяването на режима за издаването им е категорично условие за членството ни в ЕС

Ден преди да излезе в отпуска, премиерът Костов обяви война на лицензите. Той съвсем официално афишира, че ще ги намали, за да ликвидира корупцията сред администрацията. Или с други думи - да удари алчните пръсти на бюрократите.

Ден преди министър-председателят да се завърне от отпуска, паниката след чиновниците е всеобхватна. Това си е нормално състояние при връщането на всеки началник. Масата от държавни наместници обаче в случая има доста по-основателен повод за тревога. Защото едно от първите неща, с които премиерът ще се захване, е да провери какво подчинените му правят, за да отпаднат ненужните разрешителни. Азбучна истина е, че корупцията вирее най-добре там, където в ръцете на чиновника се дава власт да лицензира, да дава и отнема благословията си за някакви разрешения. А по този показател България се оказа на едно от първите места в Европа. Всички международни организации и чужди инвеститори ни обвиняват в раздута и объркана администрация. Дълги години управниците виждаха това и въпреки всичко измисляха все нови и нови разрешителни, които с много тичане човек трябва да събира от различни чиновници.

Според правителствени източници, изискването да се намалят лицензите и разрешителните и да се опрости режимът за издаването им, е поставено и от ЕС. И то като неизбежно условие за присъединяването ни към съюза. Настояването от Брюксел е дошло още в началото на годината и е обсъждано от Съвета по структурна реформа тогава. Като начало в ЕС е изпратена папка с целия лицензионен и разрешителен режим у нас. Според източници от "Дондуков" 1, въпросният документ представлява разширено издание на "Война и мир".

Нищо чудно тогава, че хората от Брюксел са настояли за ревизия.

Факт е, че в България принципът на Мърфи действа с пълна сила Всеки чиновник от собствения си кабинет мисли каква работа да си намери и как да разшири властта си. Така се решава той да издава някакви лицензи. За това пък трябват повече хора и чиновникът си назначава подчинени. В резултат въображението му достига невероятни висини и се измислят абсолютно ненужни тапии. Специално разрешително трябва за търговия със зърно, метали, цигари, алкохол, оръжие, за туристически агенции, брокери на борсата, хотели, ресторанти. Същият режим важи за публични складове за зърно, оценители на активи, автопревозвачи. Последното умопомрачително предложение е да се въведат лицензи за продажби на дини на тържища за агенциите за недвижими имоти, за доставчиците на Интернет, както и за финансовите анализатори. Нищо чудно, че на предприемачите им писна и се опълчиха срещу държавната власт. Както правят хората в цивилизования свят. Доставчиците на Интернет показаха, че държавата не може да се подиграва с тях и в привидно свободната пазарна икономика да дава абсурдни разрешителни. Същото може да се случи в доста други сфери на бизнеса.

Ясно е, че цялата тази порочна система ще бъде разбита до няколко седмици. И премиерът ще го направи най-малкото заради две неща - да се изпълнят изискванията на запада и да се избегне бунтът на бизнеса. Въпросът е каква ще бъде новата уредба. При всички положения лицензите за някои дейности задължително трябва да останат. Такива са случаите, когато трябва да се защитят интересите на много хора от потенциална опасност или измама, или когато държавата делегира на частници свои правомощия. Например при банките, търговията с оръжие или националния ефир. За останалите дейности обаче нещата могат да се уредят много просто и ефективно. Опит в това отношение не липсва точно в ЕС. Принципът е прост - пазарът показва кой си разбира от работата и бързо изхвърля непрофесионалистите. В повечето страни - членки на ЕС, търговците сами правят браншови организации, чиято основна задача е да гарантират качеството на продукцията или услугата пред клиентите. Новите във всеки бранш се регистрират сравнително лесно във въпросните гилдии. Но при първия сериозен гаф биват директно и завинаги изхвърлени. Показателен е примерът с брокерите в Ню Йорк, които след първата си некоректна постъпка не могат да продадат нито една акция, защото никой не иска да търгува с тях. Най-хубавото на тази система е, че ликвидира практиката разрешителните да се дават само на "свои хора" от държавни учреждения.

Още повече че контролът при нея е автоматично заложен. Причината е, че съсловните организации имат интерес да пазят имиджа на членовете си. И съответно не се поддават на корупция.

Практиката у нас досега показва, че въпреки всички солени глоби и непрестанни проверки измамите продължават. Обществено достояние пък стават само обобщените резултати от проверките, а имената на сгафилите търговци остават тайна. С което реакцията на пазара става невъзможна и всички ние продължаваме да пазаруваме и да ползваме услугите на наказаните. В цялата страна продължават да работят хотели с по 4 звезди, които реално не отговарят на изискванията и на 2-звездна категория. Хората редовно си купуват алкохол с неясен произход и фалшиви цигари. Да не говорим каква гаранция получава потребителят, че дините, след като са от лицензиран търговец и добре измити, ще бъдат зрели.

В общи линии картинката е ясна. В интерес както на потребителите, така и на бизнеса и чуждите инвеститори е думите на Костов да не останат само добро пожелание. Иначе представителите на големите задгранични компании ще продължават да прекарват месеци в обикаляне на родните инстанции, докато им писне и си тръгнат. А дребният и среден бизнес, на който толкова разчитаме за ръст на икономиката, ще продължи да се задушава в лапите на бюрокрацията.