Христо Николов

Няколко дни след като българите се възползваха от любезната покана на Иван Костов да контактуват с каймака на държавната администрация чрез Интернет, на мястото на срещата ( www.government.bg) вече ги чака хладен душ. Там ръката на държавния чиновник, уж впрегнат да отговаря на поставените въпроси, е оставила съобщение: "Моля, отправяйте въпросите и мненията си, свързани с лицензирането на Интернет-услугите, чрез страницата на Комитета по пощи и далекосъобщения. КПД е компетентният държавен орган, който отговаря за политиката в тази област и носи отговорност за нейното реализиране".
Любезно, кратко и ясно. Все едно, че дълго дъвканият (но въпреки това нерешен) проблем с лицензирането на Интернет-доставчиците и услугите не е създаден от управляващите в България и въобще не ги засяга. Това, че на посочената страница на КПД няма никаква дискусия и явно никой не я очаква, е отделен въпрос. Маловажна в случая е и малката неточност, че не КПД, а Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) ще носи отговорност за предстоящото цензуриране на глобалната информационна мрежа.

По-важното е защо е бил целият шум за "Диалог 2001" и признанията на самия Костов на същата страница, че "определено сме в дълг към българския гражданин по отношение на информацията", щом като по тази тема не бива да безпокоим чиновника. Или, ако използваме израза на Дойчин Бонджев, участник в дискусията: "Има ли изобщо смисъл от цялата тази дивотия?"

Наистина, нима авторът на идеята си е мислел, че зеленчукопроизводителите, строителните работници или пенсионерите седят по цял пред компютъра и пращат електронни писма? Очевидно не е така, защото по тези теми никой не е поставил никакъв въпрос и не е изразил мнение.

Въпреки широката разгласа на мероприятието "Диалог 2001" никой не е сметнал за необходимо да зададе въпрос на Александър Божков за индустриалната политика или да препоръча нещо на шефа на държавната администрация Марио Тагарински.

Единици са се осмелили да питат нещо за здравната реформа, за данъците или за социалните осигуровки. Сигурно влезлите в правителствения сайт са предчувствали, че няма кой да им отговори. Само експертите на Надето Михайлова са се отсрамили, като са отговорили на Златан Василев на въпрос за членството в НАТО, въпреки че не му казват нито нещо ново, нито нещо неизвестно.

Естествено, в мрежата не са попаднали и очакваните в такива случаи нецензурни изявления или обиди към един или друг министър. Това е практически невъзможно - има предупреждение, че такива мнения ще бъдат изтривани. Е, останал е някой и друг вопъл срещу Антони Славински, Муравей Радев и Евгений Бакърджиев, но без крайности.

Само на тема "Интернет" се е получило това, което бе обявено като намерение - истинска дискусия. Цели 86 мнения, идеи, препоръки, въпроси, коментари. Поканата на Костов към обществото за диалог е чута и по света, защото по тази тема има послания и от Швеция. Някой пък е пуснал германския закон за телематичните услуги, за да види нашият чиновник, че в братската страна никой не слага ръка върху мрежата. Има и анализ на тема информационно общество. Като са видяли, че никой не им обръща внимание, в един момент хората са започнали да дискутират помежду си.

Но всичко е напразно, нашият чиновник не се впечатлява.
Той не смята, че е напълно в реда на нещата гражданите на една държава, която е живяла десетилетия в пълно информационно затъмнение, да са чувствителни на тема "цензура" и да се вълнуват от това.
А проблемът с Интернет клони именно към цензурата, в това няма съмнение. Видяхме как в един момент глобалната мрежа остана единствената връзка на нашата западна съседка със света. У нас положението е горе-долу същото, без да сме във война. При наличието на Шенгенска завеса, при увеличаващите се цени на пощенските пратки и телефонните разговори и при упоритото нежелание на държавния чиновник да пусне някой да му зяпа в канчето, Интернет ще се превърне и в естествен отдушник, и в полезно средство за връзка със света, и в място за информиране и развлечение.

Но на кого да кажеш това. В държава, в която половината данъчни актове се попълват на ръка, документи от митницата се придвижват до столицата със седмици, а ревизионни актове се крият по шкафчета с цели месеци, от такива вопли няма смисъл.

Остава само да кажем на премиера това, което го е предупредила някоя си Севдалина: "Г-н Костов, бъдете нащрек, за да не пропуснете мига на пълното слънчево затъмнение. Защото Нострадамус може и да не е познал за края на света, но желязната врата, която кове КПД, със сигурност ще погуби България".