ХРИСТО НИКОЛОВ
- Г-н Марковски, какво толкова против шефа на ДКД Веселин Стойков имате, че вече искате и оставката му?
- Ами хванахме г-н Стойков в поне три откровени лъжи, които хвърли в публичното пространство. Конфликтът с него тръгна от едно писмо, което той неразумно изпрати във Върховния административен съд във връзка с делото, което водим. Там той си позволи да излъже съда, че никога не е пращал писмо на докладчиците на ПАСЕ за България Аткинсон и Гелерод във връзка с лицензирането на Интернет-провайдърите и следователно не можел да изпрати исканото от съда копие на това писмо. Междувременно в доклада на евронаблюдателите прочетохме, че те са получили писмено становище именно от шефа на ДКД. Там това е написано черно на бяло и всеки може да го види. На Лъчезар Тошев - нашия представител в ПАСЕ, Стойков пък е изпратил писмо, в което пише: "Г-н Тошев, във връзка с повдигнатия от докладчиците на ПАСЕ за България въпрос относно режима на ползване на Интернет услуги в България, Ви предоставям коментарите на ДКД на английски език". Е, щом такъв коментар е получен в ПАСЕ от Стойков, значи той наистина го е пращал. Дали по Лъчезар Тошев, дали по електронна поща или по куриер, не е важно. Важното е, че Стойков ангажира цялата си институция с това становище, защото не го е дал от свое име.
- А какво толкова Ви учудва или тревожи в това становище, нали заповедта за задължителното лицензиране на провайдърите излезе още декември миналата година?
- На ПАСЕ Стойков обяснява, че големият брой Интернет-доставчици в България е причина за лошото качество на услугата, която у нас била в противоречие с исканата за нея цена. А да се правят такива обобщения за целия пазар, съгласете се, е много пресилено. ДКД някак изпуска от вниманието си факта, че у нас има Интернет с ниски цени и с ниско качества, има Интернет със средни цени и средно качество, а има и Интернет за 3 долара на час с европейско качество. В крайна сметка има хора, които не биха могли да си позволят повече от 10-15 долара на месец и се примиряват с ниската скорост. А тя е ниска или цените са високи, защото фирмите се принуждават да дават 90% от разходите си за международната връзка към Интернет. Социологическа анкета от началото на годината показа категорично, че потребителите знаят истинската причина за лошото качество и смятат, че БТК с нейната инфраструктура е виновна за това. Резултатите са красноречиви - само 2% от всички анкетирани смятат, че доставчикът им е виновен за ниската скорост.
- Коя според Вас е по-голямата опасност - това че ДКД очевидно иска да попрочисти пазара или това че съзирате някакви определени икономически интереси? Все пак и БТК е доставчик на Интернет до крайни клиенти и няма интерес от кой знае каква конкуренция.
- Според мен няма нищо лошо в това да съществуват повече фирми. Навремето така се опасяваха, когато след първия Интернет-доставчик се появи вторият. Единствените по-глобални интереси, с които би могъл да бъде свързан този стремеж на държавата да ограничава достъпа до мрежата, е продажбата на БТК на KPN и ОТЕ. Чувал съм и такива аргументи, уж че купувачите така искали. Но аз имам контакти с хора от ръководството на KPN, които се занимаваха със сделката и ми се вижда някак абсурдно те да са казали: "Абе, вземете да премахнете от пазара 90% от провайдърите, за да вземем техните клиенти". Абсурдно е, защото в други страни, в които са влезли, не са постъпвали така. В Чехия или в Унгария например те просто купиха по-големите провайдъри. Първо, защото така им е по-лесно и второ, защото няма никаква гаранция, че клиентите на един фалирал доставчик ще отидат директно в БТК. В нашата ситуация по-естествено е да не отидат. Опасността, от която направо ме втриса, обаче, е някой държавен чиновник да чете електронната ми поща. А нашият закон дава такава възможност. Алинея 8 на член 78 от Закона за далекосъобщения предполага, че служителите на ДКД имат право да изискват от всеки лицензиран материали, справки и документи за дейността му. Ако например дойдат от ДКД, поискат списъка на потребителите на електронна поща, прочетат нечия кореспонденция и това се разчуе, този провайдър веднага ще загуби клиентите си. Или онези от тях, които имат повече познания, ще трябва да ползват криптирана поща, което сигурно пък ще е забранено от някоя друга алинея.
- В момента процесът по лицензирането е спрян заради делото, което водите. Какво е настроението във вашите среди?
- Следващото заседание на съда по делото е на 23 септември. Но в колегията вече съществува сериозен страх. В последния брой на "InfoWeek" шефът на "Орбител" Николай Горчилов признава, че още на 6 април неговата фирма е подала в ДКД заявка за лицензиране. А те също бяха против това. Сега обясняват, че подали документи, защото не можели да останат без възможност да предлагат услугата. Това издава едно недоверие към правосъдната система. Излиза, че те не вярват тя да отмени една такава нелепост като лицензирането на Интернет и вече правят мили очи пред държавата, за да покажат, че са добри момчета. А това е страх, друго логично обяснение за мен няма, има само конюнктурни. Интересно е, че вече чувам и за колеги, които са ходили при представителите на KPN и ОТЕ с молба да бъдат купени от тях. Това пак е от страх. Създадохме преди няколко дни една нова обществена организация - Българска Интернет камара, която се надявам да регистрираме веднага след съдебната ваканция. В нея влизат хора, които може би не се страхуват чак толкова.
- Досега държавата не е публикувала някакви конкретни технически изисквания към Интернет-доставчиците. Как се ориентирате сред многото слухове и полуистини, които се тиражират?
- Ами и на мен ми стана известно от пресата например това, че няма да се разрешава доставката на Интернет по мрежите на кабелните телевизии. Затова пратихме писмо на Веселин Стойков, с което го молим да получим описание на всички предвидени от ДКД ограничения, изисквания и задължения. Даже пишем, че винаги сме насреща му с експертно мнение, което ще дадем на него и на хора като него, които обществото временно е поставило на такъв висок пост. Разбира се, едва ли ще дочакаме отговор - досега нито веднъж КПД и ДКД са отговорили в писмена форма. Липсата на точни и ясни технически изисквания изправя ДКД пред много изкушения. Утре тя може да определи, че този, който иска да предлага Интернет, трябва да има входни и изходни точки във всеки град. А засега на това условие отговаря само БТК. Много елегантен начин! Но аз знам къде ги стяга обувката по отношение на кабелните мрежи и защо искат да забранят предлагането на Интернет през тях. Това се прави заради възможността през мрежата да се водят телефонни разговори, т.нар. "voice over IP".
- Но това може да направи всеки, който има Интернет, дори да не ползва мрежата на кабелна телевизия.
- Може, но в такъв случай ще плаща на БТК за трафика от компютъра си до своя доставчик. Разбира се, кабелният оператор също ще плаща на БТК, освен ако няма директна сателитна връзка към глобалната мрежа. Опасенията идват повече от това, че ако веднъж е тръгнал да предлага такива услуги по кабела, операторът може да се изкуши и да предлага гласова телефония. Т.е. ако ние и двамата сме абонати на "Евроком" и живеем в "Младост" и "Дружба", ще можем да говорим по кабелната мрежа и без да ползваме Интернет. Явно това е по-големият страх, който кара ДКД хем изрично да твърди, че кабелните мрежи са извън изключителното право на БТК, хем да се опитва да ограничава кабелните тв поради предположението, че те могат да предлагат и услуги, които противоречат на монопола. И понеже държавната администрация се вижда в чудо от това, че не може да залови кой води телефонни разговори по мрежата и кой не, за по-сигурно забранява всичко, което може да се забрани. Защото, ако погледнем реално, "voice over IP" е просто софтуер, който може да се свали от десетки места в мрежата. И ДКД ще трябва да се озове в абсурдната ситуация да глобява всеки клиент, който ползва тази услуга, а не доставчика на Интернет, който изобщо не е длъжен да знае какво прави клиентът му. Все едно да глобят БТК за това, че някой се е обадил по телефона в полицията и е излъгал, че някъде има бомба.
- Твърди се, че преди няколко години сте писали публикации, в които защитавате идеята да има силна държавна регулация за глобалната телекомуникационна мрежа. Как да си обясним смяната на позицията Ви?
- Има някакво недоразумение. Преди време писах на няколко пъти в специализирания печат, че има нужда от държавно регулиране в правилата за определяне на домейни, а това е различно от доставката на Интернет. Продължавам да смятам, че там трябва да има някакъв ред. Българските адреси и сега, както преди няколко години се създават и поддържат от една частна фирма - СД "Цифрови системи Славов и съдружие". Лошото е не това, че фирмата е частна, а че в същото време тя е и Интернет-доставчик и има конфликт на интереси. За това също водим дело. Всеки българин, който иска да си отвори страница свързана по името си с България, трябва да я регистрира в тази фирма. И за да я поддържа 2 години, трябва да плати 150 долара, докато в САЩ ще плати само 70 долара. Да не говорим за изключително тромавата и бавна процедура по регистриране. У нас се изискват хиляди документи и се чака с месеци, докато отвъд океана всичко отнема минути. Проблемът накара много наши фирми и организации да загубят българската си идентичност. Влезте в мрежата и ще видите колко българи си отварят страници с разширение "com", "net", "org". Погледнете само българските вестници какви адреси имат: "Standartnews.com", "Zone168.com".
- Откъде знаете, че държавата ще забрани предлагането на евтини международни телефонни разговори, т.е. на така наречените "call back" услуги, това не фигурира в никакъв нормативен документ?
- Научих го случайно от пълния текст на лицензията на БТК, която и сега - почти половин година след издаването й, още не е публикувана изцяло. Там пише, че ДКД се задължава да не лицензира до 31 декември 2002 година фирми, предлагащи "call-back" (буквално така пише) и че ще вземе всички мерки, за да предотврати това.
- Съгласете се, че от тези услуги всеки телеком търпи загуби и е естествено да поиска забраната им.
- Може доста да се поспори по този въпрос. За да те търси някой заради евтините международни телефонни разговори, които предлагаш, значи БТК взима много скъпо за тях. Значи просто в БТК трябва да седнат на столовете си и да помислят как така взимат за минута разговор до САЩ 1,20 долара, а в Щатите за разговор с България искат само 40 цента. И защо от САЩ до България те таксуват на 6 секунди, а от България - до САЩ - на цяла минута. Въпреки че съм работил в БТК, не мога да разбера как се образуват някои цени. Защо например ние трябва да плащаме месечна такса. В нормалните страни има такава, но в нея влизат и неограничен брой разговори в рамките на собствената ти АТЦ. Т.е. ако Вие и аз имаме номера, започващи с "981", трябва да водим помежду си разговори, без те да се отчитат. И ето, другите оператори у нас възприемат тази политика и се държат по същия начин. Погледнете двата ни мобилни оператора - те ти прибират 30-50 хиляди лева месечно за абсолютно нищо. "Мобилтел" не включва в тази цена дори т.нар. "customer support", т.е. обаждането до определен номер за обслужване на клиентите.
- Като политически или като икономически определяте тежненията на държавата да сложи ръце върху мрежата?
- Естествено, че има и политически момент, но очевидно е и че хората, които вземат тези решения, просто не знаят какво е това Интернет. Или се престарават пред купувачите на БТК или по-вероятно имат някакъв икономически интерес. Не бих искал да коментирам по-конкретно, но е факт и то общоизвестен, че в съобщенията има много началници, които имат фирми, занимаващи се и с доставка на Интернет и даже ползват помещения в централите за тази цел. Последното, което чух, истински ме разсмя: един от тези началници разправял, че само за една седмица клиентите му нараснали от 2000 на 8000. Това не е възможно дори на теория. Да не говорим, че самата БТК според признанията на бившия й вече шеф Мариян Драгостинов има към 2000 крайни клиенти на Интернет-услуги.