Лиценз = корупция

С председателя на Интернет Общство - България Вени Марковски разговаря Яна Йорданова

Г-н Марковски, от половин година Интернет Общество - България води дело срещу Комитета по пощи и далекосъобщения по повод искането на последния да лицензира Интернет доставчиците у нас. Има ли делото някакво развитие?

- Да, както вече стана ясно, съда наложи вето върху лицензирането, докато не се произнесе окончателно по делото. А то ще се гледа за пореден път на 23 септември. Но междувременно се случват много неща. Така например на 14 септември от 9.30 часа в зала 8 на НДК ще се проведе дискусия по повод законосъобразността и наложителността на лицензирането.

ИОБ ще участва ли?

- Естествено. В близките няколко дни ще уведомим кмета, че възнамеряваме да направим шествие от КПД до НДК. Имаме и идея, но тя е доста по-трудно осъществима - в дните около 14-ти по БНТ да се излъчи филма "1984"-та. Мисля, че по този начин ще се затвърди окончателно образът на лицензурата у нас.

Кой друг ще участва на тази дискусия?

- Дискусията е организирана официално от КПД и ДКД. Но тя е и публична, ето защо всеки, който има мнение по въпроса и е способен да се аргументира не само че може, но и трябва да дойде. Надявам се, че ще се съберат достатъчно хора. Предложихме от КПД и ДКД да присъства само по един човек, защото в противен случай може да дойде целият комитет и ще запълнят залата. По този начин място за други - както хора, така и мнения - няма да има, и всички дискутиращи ще се обявят единодушно за лицензиранието. След което цялото това единомислие ще бъде записано и излъчено по телевизията, а на 23 септември филмът ще бъде предоставен от стрна на КПД като безспорен аргумент, че - виждате ли - българският народ е твърдо за лицензирането. Естествено, опонентите ни не отговарят на такова предложение, тъй като не им изнася. Но и да дойдат много хора, това няма да промени факта, че никой нормален, сериозен и обективен човек не ги е подкрепил до този момент.

A фирмите от бранша подкрепят ли ви?

- Да. Неофициално, разбира се, което е и сигурния знак, че се страхуват. Намериха се и 3 фирми, които подкрепиха лицензирането - но между тях само една е Интернет доставчик, а другите са големи хардуерни фирми, които имат бизнес за милиони с правителството и е нормално да приклекнат пред неговите органи. Но това е нормално - да има различни мнения, а и не виждам причини да си мислим, че всички фирми могат да бъдат честни и обективни, все пак сме в България.

Какви са резултатите от съвместната ви политика с Гергьовден?

- Не мисля,че провеждаме съвместна политика. Гергьовден се оказа най-гъвкавата политическа партия, която защити нашата позиция, че лицензирането е нещо абсурдно. По принцип ние нямаме нищо против която и да било политическа сила да ни подкрепя по някакъв начин. И всъщност освен Гергьовден още няколко са партиите, са ни засвидетелствали подкрепата си. Такива например са Евролевицата, БСП, "Млада България", както и БББ на Жорж Ганчев. Естествено, правят го и отделни нормални хора от СДС, но там партийната дисциплина е по-строга и много-много не смеят да се обаждат, дори като виждат какви глупости правят някои от техните хора.

Гергьовден помогнали ли са ви по някакъв начин?

- Много е важно, когато зад една справедлива борба застанат млади хора. Тя е обречена да спечели. Аз казах преди време на юристите на КПД, че дори и да спечелят делото, те ще загубят много други, по-важни неща. Да, Гергьовден ни помагат, но само като морална подкрепа. Мисълта ми е, че това е много по-важно, отколкото напр. да ни дадат пари.

А вие на тях?

- Любен Дилов каза в едно интервю, че те нямат намерение да се коалират с Интернет общество, за да ходят на избори, защото това е абсурдно. В случая Интернет е една от възможностите на всякакви такива политически движения и партии да представят своите възгледи във вид, удобен за възприемане от гласоподавателите.

Наскоро заявихте, че хора от КПД и БТК, както и съпругите им, са собстевници на фирми за Интернет услуги. Каква е ситуацията всъщност?

- Да, по принцип това е публична тайна, но ние ще я направим още по-публична, като обявим имената им. В самия този факт няма нищо нередно - всеки може да има фирма и да си движи някаква дейност, но да бъдат добри и да напуснат държавната работа. Но при евентуално лицензиране всичко се променя.

По какъв начин? Ще спечелят ли те от лицензирането?

- Ами по принцип на пазара може да останат само фирмите, които трябва. В даден момент ще се окаже, че другите не отговарят на изискванията на лицензията. Или пък обратното - всички фирми получават лиценз, след което полека и тихомълком на някои им се отнема. Възможен е и друг сценарии - фирмите се заплашват, че лицензът им ще бъде отнет и те няма да могат да упражняват дейността си. Наскоро ние направихме една нова страница, на която призовавайки хората да дойдат на 14 септември в НДК, им казваме, че заплахата от отнемане на лиценза е по-лоша от самото отнемане. Защото, за да не му го отнемат, Интернет доставчикът ще си наложи веднага авто-цензура. Всъщност цензурата ще бъде наложена моментално и повсеместно, в момента, в който лиценза възникне... ако възникне някога - ако съдът се подаде на политическия натиск, който се упражнява върху него.

Значи все пак има политичесеки натиск?

- Естествено. Там, където има големи иикономически интереси, има и голям политичесеки натиск.

А кой го упражнява?

- Ясно е, че никой кмет на дребно селце не може да повлияе на Върховния административен съд. Значи - ако гледате държавната йерархия, върху ВАС натиск може да осъществи само и единствено Министерски съвет. А за установяването на този натиск беше напълно достатъчно да се види колко време мина от деня на взимане на определението по делото на 17 юни, с което се спря изпълнението на заповедта, до деня на публикуването на това определение в Държавен вестник - то не беше отпечатано в продължение на близо месец.

Защо сте се хванали само с КПД и ДКД? В БТК няма ли проблеми?

- Сега не ни се занимава с далаверите около приватизацията на БТК и парите, които в момента трескаво се източват от компанията, пък и имаме по-важна работа - борбата с лицензурата. Холандците вече осъществиха контакт с нас и мисля, че ще имаме за какво да си говорим.

Бихте ли разяснили смисъла на понятието лицензура.

- Лицензура е нова дума в българския език. Всъщност това е лиценз, който упражнява цензура. Защото ако след лицензирането вие искате да напишете една не дотам ласкателна статия за министър Тагарински, например, българския интернет доставчик ще откаже да ви я публикува, тъй като ще се страхува.

Преди две седмици вие демонстрирахте как може да се изпраща електронна поща от името на Иван Костов. Какво стана с пробива в сървъра на Министерски съвет?

- Всъщност стана ясно, че проблем със сървъра на Министерски съвет няма, но той вече е решен. Това заявиха 7 водещи експерти, които се събраха в МС, с цел развенчаване на митовете за пробив в системата, като в крайна сметка заявиха, че пробивът е отстранен. Това, което направихме ние, беше просто закачка, имаща за цел да докаже, че не можеш да разчиташ на това, че в Минстерски съвет са най-добрите специалисти - като не става дума за компютърджии.

Какво имате предвид?

- Ами отворете например Държавен вестник от 5 април и ще видите постановление номер 64 на Министерския съвет. Едно много интересно постановление, което първо че влиза със задна дата - публикувано е на 5 април, а влиза в сила от 1 април, и второ, че с него МС се отказва от правата си да контролира цените на телефонните разговори. В смисъл - такова нещо в момента не е, или не би трябвало да е възможно. Защото БТК все още е монополист и някой трябва да я контрлира. По закон това е МС - той одобрява тарифите, които БТК предлага, а КПД приема. От тогава цените не са скачали, но предполагам, че всеки един момент може да бъдат увеличени. Всичко това идва в потвърждение на факта, че в МС просто не си вършат работата. И при това се сърдят, ако им покажеш грешката. Обяснява им се, че може да се изпраща поща чрез сървъра им, а те отговарят, че мрежата им е защитена. Юни месец варненската хакерска група разби страницата на Щатския сенат. Значи защитата на МС е по добра от тази на сената? Май гербът им би трябвало да бъде хипопотамче - затънали са до уши в тинята, а устата им е максимално отворена.

На какво разчитате?

- Три са нещата, които могат да ни помогнат. Да помогнат на обществото, за да проумеем, че можем да бъдем нормална държава поне в някои отношения. Помощ можем да търсим във ВАС, от Комисията по мониторинг в Страсбург, или в Европейския съд, където, ако загубим тук, ние ще отидем. Разбира се, има и опция да се сезира Конституционния съд. Депутати от опозицията ни уведомиха, че вече са готови с подписка, но не знам, дали това ще има някакъв смисъл, защото който може да влияе на ВАС ще може да повлияе и на КС. А в Страсбург за тяхно съжаление има само един съдия, на която можеш да повлияеш - българският. Останалите - все се надявам, че не са свикнали, да се упражнява телефонно право върху тях. Разбира се, има още една възможност, която се обсъжда в момента, и тя е - да се поиска политическо убежище в САЩ ако има лицензиране. Това, разбира се, е най-екстравагантното разрешение на проблема. Но мисля, че ако бъде осъществено, ще има около 200-300 хиляди българи, които ще последват примера ни.

И един обобщаващ въпрос - За какво се бори Интернет общество?

- Тъпото е, че ние всъщност никога не сме искали да се борими за каквото и да е, но ни се наложи да го сторим за няколко много важни неща, повечето от които са свързани с правата на човека. На първо място ние се борим за това, да не може който и да е държавен чиновник да чете електронната поща на ползващите Интернет, без да има съответното разпореждане от съда. Борим се и за това, когато държавата иска да прави нещо, до го прави в унисон с гражданското общество. Освен това в чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека много ясно пише, че на лицензиране и контрол от страна на държавата подлежат радиото, телевизията и кинематографията. И в това има логика. Всъщност ние искаме да покажем на българите, че ги лъжат. Ако ние успем да се преборим в съда, и той излезе със справедливото решение, че лицензиране не трябва да има, значи България наистина е демократична държава. От друга страна ако не го отмени, ние попадаме в рамките на изследването на "Репортери без граници", според което само при авторитарните режими съществува лицензиране на Интернет. Не можем да се сравняваме със страни като Куба, Иран, Ирак, Либия, Судан, Саудитска Арабия, Русия, Беларус, Украйна - не само е безмислено, но не виждам как това сравнение може да повдигне националното самочувствие. Или да подобри икономическото положение на народа. Предполагам, че на нашите чиновници всичко това им е много изгодно, защото колкото по-авторитарен е един режим, толкова и възможностите за корупция са по-големи. Това е второто нещо, освен правата на човека, за което се борим - да няма корупция. Защото няма лиценз в България, който да не е свързан с корупция. Аргументите на КПД по повод лицензията издишат отвсякъде. Както каза един потребител в сайта на Министерски съвет - КПД е упълномощеният, а не компетентният орган. И понеже не могат да излязат и да кажат публично - става дума за пари - и над масата, и под масата, те се заемат с лицензирането. Това е икономически интерес.