Вени Марковски: Кабинетът се плаши от свободата в Интернет

На път са да ни вкарат сред 22-те страни, в които се страхуват от Мрежата, твърди шефът на “Интернет общество – България”

Вени Марковски е роден на 3-и април 1968 г., зодия Овен. Трето поколение писател - внук на автора на македонската азбука и българския поет Венко Марковски и син на писателя Миле Марковски. Марковски е юрист по образование и интернетаджия по душа. Занимава се професионално с компютърни комуникации и Интернет от 1990 г. Член е на Управителните съвети на няколко асоциаци и основоположник на редица Интернет доставчици в страната. Шеф на "Интернет общество-България" от 1995 г. Женен, с една дъщеря.

- Г-н Марковски, имаше ли или нямаше пробив в компютрите на Министерски съвет?

- Това, което аз казах преди една седмица и което беше сравнително точно предадено в средствата за масова информация бе, че всеки може да изпрати поща от името на г-н Иван Костов. Неизвестно защо от пресслужбата на правителството излязоха със съобщение, че нямало пробив в тяхната мрежа. Без никой да ги кара, те гузни побягнаха… в грешната посока.

- Как така?

- Никой не ги караше да говорят за това колко са им добри компютрите. Естествено, че ще са защитени, толкова много пари се въртят около тях, че има си хас да не са. Но фактически МС си призна грешката с това, че проблемният компютър Sun450 беше "скрит" от чужди погледи, а останалите видими две машини бяха "ремонтирани". Само че според тях и наетите им експерти проблем не е имало. По тъжното е, че някои частни фирми в стремежа си да се сложат по-добре на правителството, изневериха на основата на частното предприемачество - свободния дух и се опитаха да прехвърлят отговорността за думите на правителствените чиновници върху мен. Но какво може да се очаква от фирми, които припкат да се лицензират още преди да е налице дори формуляр за кандидатите - нищо друго освен лични нападки и опити за дискредитация! Толкова по-зле за тях, защото аз публично не бих си позволил да говоря лоши и неверни неща за никой колега от бранша.

- А отстранен ли е проблемът с пощенските сървъри на МС?

- Вие май ме провокирате - нали самото правителство заяви, че проблем не е имало? Но въпреки това в момента проблемът е преодолян и сървърите на МС покриват всичките 17 теста за сигурност на пощенските им функции. За сравнение - в момента Белият дом покрива само 7, а Института на Нели Огнянова от НСРТ и Министерство на отбраната - нито един! Т.е. ние сме си свършили работата - да ги информираме, а те след много увъртане и конултации с мастити експерти и обяснения, че всичко им е наред все пак са си оправили проблема, който не съществуваше.

- Кой поема главната отговорност за опита на държавата да цензурира единствената свободна глобална медия?

- Странното е, че никой не смее да я поеме. Естествено, всички знаят, че лошите са от КПД и ДКД. Знае се, че шефът на ДКД Веселин Стойков не иска нито да си подаде оставката, нито поне да се извини за заблудите на съда и евронаблюдателите Аткинсън и Гелерод. Знае, че те искат да вкарат Интернета в рамките на разрешителния режим. Е, и какво от това? Да не мислите, че на тях им пука? Главната отговорност обаче в крайна сметка ще носят не те, а г-н Костов, особено ако не обърне внимание на настойчивите мнения срещу лицензирането на хората, които са го избрали на поста му.

- Представители на изпълнителната власт потърсиха ли Интернет общество, за да отговорят на вашите въпроси?

- Вие се шегувате. Ние сме България в края на XVIII-и век. Как виждате някой от тези хора да ни потърси? Дори напротив - ние им пращаме писма, електронна поща, дискутираме културно в собствения им сайт, ходим им на крака в МС… само на ръце не сме тръгнали, но не се трогват особено. Все още някои от нас (но, уви, вече не всички) имат надежда в Иван Костов. Не знам обаче доколко тези надежди имат основание, защото и той мълчи и не отговаря на писмата ни. Далеч съм от мисълта, че с 1, 100 или 1000 писма ще им променим манталитета. Но пък, ако сега не кажем гласно на НАШЕТО правителство къде греши, как ще гледаме в очите децата си? Не мога да оправдая безочливата надменост на шефове на комитети и комисии и директорите на разни проправителствени правни институти, които се изказват в медиите в подкрепа на разрешителния режим за най-свободната от всички медии! Това е абсурдно в края на XX век и затова смятам, че сега сме края на XVIII-и. Турско робство над мисълта, но предрешено в демокрация - това е плашещо. И още нещо - като капак: същите шефове, бивши членове на БКП, че даже и апаратчици, твърдят, че ние сме били "комунистически мекерета"…

- С какво си обяснявате подобно поведение?

- С липси и комплексарщина. Липсва гражданско общество. Липсва граждански контрол върху администрацията. Липсва надежда у хората, че могат нещо да променят или направят. Липсват ни държавници - наоколо има само политици, повечето от тях обикновени "дребни шмекери", както ги е определил Иван Хаджийски. И съответно не само комплексите им са дребни, но и идеите и вижданията им са такива. Срамувам се заради тях.

- Бихте ли направили съпоставка между отношението към Интернет на нашето правителство и отношението на чуждите кабинети към мрежата?

- Такова сравнение е безсмислено. Няма нормална страна в света с нормални политици, в която да има лицензиране. За сметка на това има 22 страни, в които Интернет е в опасност. Или ЗА които Интернет Е опасност. Засега България не е в него, но това скоро ще се промени, както са тръгнали с лицензиите.

Страни, в които се страхуват от Интернет: Азербейджан, Беларус, Бирма, Виетнам, Иран, Ирак, Казахстан, Киргистан, Китай, Куба, Либия, Русия, Саудитска Арабия, Северна Корея, Сиера Леоне, Сирия, Судан, Таджикистан, Тунис, Туркменистан, Узбекистан, Украйна.

- Кои от ръководните кадри в кабинета, КПД или ДКД се дискредитираха най-много около скандалите с лицензирането?

- Всеки, който заема позиция срещу свободата на Интернет и за разрешителен режим за частната инициатива, рано или късно се дискредитира. За пореден път ще проява джентълменство и ще им спестя имената. Но те си знаят.

- А има ли някой, който да е спечелил подкрепата Ви?

- Да. За момента това е Върховният административен съд (ВАС), който спря изпълнението на заповедта за лицензиране на Интернет операторите. Това решение е уникално, защото е взето въпреки сериозния натиск от страна на изпълнителната власт. Разчитам, че колегите от съда ще прояват професионализъм и гражданска съвест и няма да се поддадат на натиска и до края на процеса. Има неща, които са по-важни от обичайните ежедневни грижи. Дано като дискутират решенията си, съдиите си спомнят за това, че "животът не е само очакване на смъртта в комфортна обстановка". Разбира се, те можеха и да сезират Конституционния съд, но понеже не го сториха, вероятно ние ще го направим чрез депутатите от НС.

- Не мислите ли все пак, че лицензирането на доставчиците на Интернет ще изиграе благоприятна роля като сито, за да отпаднат непрофесионалистите в бранша?

- Не. Досега нито една лицензия на медия не е донесла нещо положително в световен мащаб. Дори и "бащата на Интернет" Винтън Сърф го казва в официално писмо до българските медии. Но Законът за далекосъобщения дава възможност за контрол върху информацията, личната кореспонденция, паролите и т.н.

- В световен мащаб се забелязва обща тенденция правителствата да се опитват да поставят под контрол развитието на Интернет. От своя страна, най-големите западни компании, осъществяващи бизнес в мрежата, наскоро се обединиха, за да осъществяват консолидиран контрол върху правителствата. Как мислите, че ще се развие този сблъсък в близко бъдеще?

- Не знам напоследък да има правителство, което да не е пострадало от корупцията. Вижте какво стана с Европейската комисия. А ние тук твърдим, че нашите министри са неподкупни. Както е известно, винаги има лостове за икономическо въздействие върху хората. Министрите са огледален образ на народа, следователно не може да се предполага, че те са нещо по-различно. Т.е. плашат ме както министрите, които претендират, че не са подкупни, така и обществата, в които хората се страхуват да посочат корумпираните.

- Има ли нещо в отношението към Интернет от страна на нашето правителство, което прави държавата ни уникална в Европа или света?

- Да! Липсата на всякакъв диалог с организации като нашата. В САЩ и Европа отношението към неправителствените организации е много по-цивилизовано, а тези организации не са различни от нашата. Следователно проблемът е в правителството, а не у нас. Но то предпочита да си общува с лакеите, които винаги наобикалят богатата държавна трапеза. Такива фирми има и у нас, те напр. тичат да си подават документите за лиценза още преди да са се сетили в КПД, че могат да се пробват да го въведат.

- През последните дни някои български вестници изразиха недоволство от новата услуга, предлагана в уеб-сайта на “Монитор” (http://www.zone168.com ) – онлайн-документация за търсене на статии по теми и ключови думи. Можете ли да коментирате?

- Това е доста спорен въпрос, но мисля, че може да бъде лесно решен със споразумения с всеки един от вестниците, вместо да се раздухва излишно някакъв скандал. Законът за авторското право е достатъчно ясен. От друга страна онлайн изданията са много полезни справочни издания и след като други вестници не са си направили картотека, биха могли да използват създадената от вас. Да не забравяваме, че някои издания обаче си имат собствени уеб варианти и тогава по-логичното е на вашия сайт да има прозорец за търсене из тях самите, вместо да си играете да поддържате отделни страници. Друг е въпросът, че малко са хората, които биха плащали парите, които вие искате. Виждам го по-скоро като месечен абонамент, отколкото като заплащане на статия. Аз винаги съм искал да имам под ръка подобен архив, но за сега сме успели да направим само такъв на материали, свързани с делото срещу лицензирането (http://www.isoc.bg/kpd/) . Колко много друга полезна информация сме загубили през последните години, един Господ знае…