Публикуваме цялото писмо, което в "Infoweek" е излязло с някои малки, но съществени съкращения

Вени Марковски не е влязъл в политиката. Той не е излизал от нея.

Уважаме редакция,

С интерес прочетох материала "Вени Марковски влезе в политиката".
Интересът ми е продиктуван от няколко неща:

1. Цитираният материал, в който се прави анализ на изборната обстановка не е мой. Това е препратено от мен писмо, написано на 26.09. в уеб-сайта на КПД (http://forum.cpt.bg/view.php3?bn=discus&key=938356874&first=&last=&here=) и цитиращо мнение от сайта на "Гергьовден" (www.gergiovden.com).
2. Аз нееднократно съм изразявал мнението си: сегашното правителство е избрано от нас. Ние сме назначили хора като Славински и Стойков на временните им длъжности и пак ние ще им търсим отговорност след като ги сменим с други хора (които може пак да се окажат некомпетентни, разбира се). И ние носим отговорността за това, че изборът ни е бил несполучлив, съдейки по огромния им инатлък и дребно шмекерстване.
3. Споделям мнението в Онова писмо, дотолкова, че не ме интересува кой точно ще реши проблема с Интернет лицензирането. В момента това са: Костов, Славински, Върховния административен съд (ВАС), Конституционния съд, Европейския съд за правата на човека. Някъде между тези инстанции е и Комисията по мониторинга към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

В края на материала си твърдите, че "някои действия на Марковски могат да бъдат критикувани остро от опонентите му" и по-нататък, че съм бил разпространявал в чужбина вредяща за името на страната информация с цел привличане на външна подкрепа за решаване на вътрешнодържавни въпроси.

Не мога да приема такива твърдения.

Защо само някои мои действия да могат да бъдат критикувани? Не мислите ли, че всичките ми действия по делото срещу КПД подлежат на критика? Аз все още не съм сигурен, че това е било най-правилната стъпка, но може би съм се подвел по идеята, че съдебната власт е наистина независима от изпълнителната. Дали не съм сбъркал ще си проличи от решението на Върховния административен съд.

За "вредната информация". Не аз съм писал писмо до евронаблюдателите Аткинсън и Гелерод, в което да ги лъжа, че "лиценз" на български е "регистрация". Нито пък аз съм отричал този факт в друго писмо до ВАС.

Не мисля, че е правилно да оприличавате делото на "Интернет общество - България" срещу КПД като лично мое дело срещу, да речем, една идиотска заповед на чиновник, който си мисли, че днес е 10.10.1989 г.

В подкрепа на нашата кауза се изказаха авторитетни специалисти и организации като Винтън Сърф, Дон Хийт, германският канцлер Шрьодер, западноевропейски Интернет общества, EFF, APC, GILC, Центъра за граждански контрол върху АДА (Актове и Действия на Администрацията), Комитета на българските емигранти в Швеция, Българска Интернет асоциация (БАИ), Българска асоциация за информационни технологии (БАИТ). Гражданската си позиция изказаха също така и Движение "Гергьовден", Българска евролевица, ВМРО, студентски и младежки организации, шефове от КПД, ДКД, БТК (но само в неофициални разговори!).

В подкрепа на свободата на Интернет се изказа и Римският Папа Йоан Павел II по време на визитата си в Полша.

Против лицензирането са и над 90% от всички българи, както и 100% от Интернет доставчиците.

Идеята на КПД и ДКД за разрешителен режим за Интернет операторите и Интернет услугите безусловно защитиха само самите служители от ДКД и КПД (особено г-дата Рендов и Алтимирски), както и Юлиян Генов (от Пролинк).

Това сравнение между не само количеството, но най-вече качеството на хората, които защитават свободата на Интернета би трябвало да е достатъчно за всеки непредубеден наблюдател, за да стигне до правилния извод.

Интернет не може да бъде лицензиран, не само защото в КПД не знаят какво е това Интернет и искат тройна експертиза във ВАС да им го обясни, но и защото КПД няма нито едно правно основание да поиска да стори това. Актовете на администрацията винаги трябва да бъдат мотивирани, да са стъпили на някакви смислени основи. До този момент от КПД не можата да обяснят с какво лицензирането на Интернет ще бъде от полза за обществото.

Интернет лицензирането противоречи на законите.

Интернет лицензирането противоречи на Конституцията.

Интернет лицензирането противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.