Появи се Интернет-ценз

“Географските бариери за комуникациите паднаха, но се появи една нова бариера, която, вярна на своето име, е като световна мрежа, обхващата свързаните, и негласно, почти незабележимо, изключваща останалите.” Това се казва в доклад на Програмата за развитие към ООН, който предупреждава, че Интернет не сближава света така, както се твърди, а по-скоро задълбочава разграничението между имащите и нямащитe. В САЩ медиите веднага надигнаха глас, че дигиталната граница е на път да се превърне в поредната “расова пропаст”, застрашаваща сериозно “равенството” между различните социални и етнически групи. В проучване, поръчано от американското правителство, с тревога се твърди, че основната част от ползващите Интернет американци са бели и от англо-саксонски произход.

И въпреки това едва ли точно в САЩ може да се говори сериозно за Интернет-ценз, тъй като това е държавата с най-висок процент домакинства, свързани към мрежата. Всеки ден около 50 000 хиляди американци се включват с компютрите си към Интернет. Ако в Бангладеш едно семейство трябва да спестява 8 години, за да си купи компютър, в България са необходими 2 години, а на средния американец е достатъчна една месечна заплата.

Но недостъпността на компютрите дори не е основната пречка в страните от третия свят. “Извън градските райони в Пакистан например няма даже нормални пътища, а за телефонни линии да не говорим”, казва професор Алън Маркус от университета в Айова. На всеки 100 души в Княжество Монако се падат средно 99 телефона, докато в Камбоджа това число е 2.

Резултатът е, че 97 на сто от потребителите на Интернет са в развитите индустриални държави. А по-голямата част от населението на света е изолирана от “огромните възможности”, които мрежата предоставя. ”Свързаните” имат изключително предимство пред онези, чиито гласове и тревоги остават изключени от световния разговор”, се казва в края на доклада.

И докато констатациите са налице, ще бъде доста трудно да се намерят адекватни решения на проблемите. Неразвитите страни страдат не само от слаба инфраструктура, но и от лоша образователна система и в не малко случаи - от тоталитарно управление. “Ако аз бях диктатор, не бих позволил на гражданите си да имат достъп до Интернет, казва професор Маркус. Съчетаването на икономически и политически фактори вероятно ще забави интеграцията на тези държави с десетилетия.”

А дотогава не е ясно докъде ще е стигнал останалият свят и дали пропастта няма да е твърде дълбока, за да бъде затворена.