|
(Оригиналният текст е на адрес: http://w1.186.telia.com/~u18602630/, страницата http://w1.186.telia.com/~u18602630/files/molba2.html)
КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ
K B E S
Телефакс: +46 18 55 38 14
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
М О Л Б А
С любезното съдействие на сдружение в Отечеството ни с озадачение научихме, че Вие сте издали заповед РД 09-235/98, публикуваща списък за режим на осъществяване на всички далекосъобщителни дейности в Република България, включващ и израза "INTERNET - предоставящи достъп оператори". Нашият комитет има особен интерес към всичко у нас, което е свързано с възстановяването на правовата българска държава и към съблюдаването на гарантираните от Конституцията и международните спогодби граждански права. Вод ени от този ни интерес ние се запознахме със споменатата Ваша заповед, със закона на който Вие основавате заповедта си и разбира се с приложимите с приоритет разпоредби на Конституцията на Република България и направихме нашите заключения. Чл. 19, ал. 1 от Конституцията постановява, че икономиката на Република България (и оттук всяка съставяща я отделна икономическа област и дейност, включително и далекосъобщенията) се основава на свободната стопанска инициатива. Това означава, че на територията на Република България всяко физическо и юридическо лице има право по своя инициатива, без разрешение от когото и да е да осъществява икономическа дейност (включително и далекосъобщителни и радио- и телевизиони дейности) и че никой не м оже да въвежда каквито и да са ограничения и условия над правото на всеки да предприема и да преустановява по собствена инициатива икономически дейности. Изключения от един текст в Конституцията могат да се въвеждат само от друг текст в самата Конституция, но не и от текст в обикновен закон или наредба на изпълнителната власт. Конституцията въвежда три изключения от правото на свободна стоп анската инициатива в областта на далекосъобщенията: 1. Чл. 18, ал. 3 от Конституцията дава суверенни права на държавата върху радиочестотния спектър; 2. Чл. 18, ал. 3 от Конституцията дава суверенни права на държавата върху позициите на геостационарната орбита, определени за Република България; 3. Чл. 18, ал. 4 от Конституцията допуска установяване със закон на държавен монопол върху националните далекосъобщителни мрежи. Според чл. 18, ал. 5 от Конституцията осъществяване на икономическа дейност в сфера на държавна собственост, суверенни права на държавата и държавен монопол е право на държавата, което тя по силата на закон може да предостави другиму чрез концеси я (предоставяне за експлоатация на държавна собственост) или чрез лицензия (разрешение на даден субект за упражняване на държавни суверенни или монополни права). В концесия и лицензия държавата може да определя условия и ограничения за ползването на конце сията или лицензията. Тези условия и ограничения не могат да бъдат в нарушение на разпоредби на Конституцията, гарантиращи неотменими права, включително на чл. 34 от Конституцията, гарантиращ свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобще ния, на чл. 40 от Конституцията, гарантиращ свободата на средствата за масова информация и на чл. 41 от Конституцията, гарантиращ правото на търсене, получаване и разпространяване на информация. Държавата не може да предоставя концесия върху собственост, която не е нейно притежание или лицензия за права, които не са нейни суверенни или монополни права. Пар. 10, ал. 1, а) и б) от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за далекосъобщенията (ЗДС) установяват временен държавен монопол върху част от експлоатацията на националните далекосъобщителни мрежи, включващ две далекосъобщителни дейности: 1. Обикновена телефонна услуга (пар. 1, т. 11 от Допълнителна разпоредба на ЗДС) - селищна, междуселищна, международна и транзитна, между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа (пар. 1, т. 5 от Допълнителна разпоредба на ЗДС) - услугата пред ставлява свързване на абонати чрез обществената комутируема далекосъобщителна мрежа, предназначена за пренасяне на звукова информация в честотната лента 300 - 3400 Hz между неподвижни крайни точки на мрежата за осъществяване на обикновена телефонна услуга , факс съобщения и нискоскоростно предаване на данни чрез модем и представлява само работата, извършвана от автоматична телефонна централа или от човек, за свързване на два телефонни абоната; за обикновена телефонна услуга не се считат информационн ите и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата, изградена за осъществяване на обикновената услуга (пар. 1, т. 11 от Допълнителна разпоредба на ЗДС); 2. Предоставяне на линии под наем при публично известни условия. Така по силата на чл. 18, ал. 3 и 4 от Конституцията и на пар. 10, ал. 1, а) и б) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДС на лицензия в Република България подлежат само четири далекосъобщителни дейности: 1. Използване на честота на територията на Република България в радиочестотния спектър (3 kНz до 3000 GHz) за излъчване на електромагнитна енергия с непренебрежима стойност; на държавна лицензия не подлежат дейностите, основани на използва нето на лицензирана честота, като радио- и телевизионни дейности, далекосъобщителни услуги, изграждане, притежаване и търговия с далекосъобщителни мрежи и др.; 2. Поставяне на далекосъобщителен спътник в позиция на геостационарна орбита, определена за Република България с международни споразумения; на държавна лицензия не подлежат дейностите, основани на използването на лицензирана позиция, като р адио- и телевизионна дейност и далекосъобщителни услуги с използване на далекосъобщителен спътник, изграждане, притежаване и търговия със спътникови далекосъобщителни мрежи и др.; 3. Предоставяне на обикновена телефонна услуга на територията на Република България; на държавна лицензия не подлежат дейностите, основани на използване на лицензирана обикновена телефонна услуга, като информационни услуги, електронна корес понденция, електронна търговия, доставяне на звук, образ, цифрови данни, телефаксни съобщения и др, както и изграждане, притежаване, експлоатация и търговия с далекосъобщителни мрежи и предоставяне на далекосъобщителни услуги извън обикновена телефонна ус луга; 4. Предоставяне на линии под наем при публично известни условия на територията на Република България; на държавна лицензия не подлежат дейностите, основани на използване на лицензирана линия под наем, като информационни услуги, електронна к ореспонденция, електронна търговия, доставяне на звук, образ, цифрови данни, телефаксни съобщения и др, както и изграждане, притежаване, експлоатация и търговия с далекосъобщителни мрежи и предоставяне на далекосъобщителни услуги извън предоставяне на лин ии под наем при публично известни условия. Тези четири дейности, подлежащи на лицензия, не могат да бъдат допълвани с нови дейности без промяна на Конституцията или без въвеждане със закон на нови сфери на държавен монопол в областта на националните далекосъобщителни мрежи. Знаейки, че в множество новоприети закони има скандални нарушения на основния закон на нашата държава, Конституцията, която провъзгласява и гарантира правата на обикновения гражданин срещу конюктюрни и партизански предпочитания на законодателната и изпълнителната власт, ние съпоставихме всички разпореждания на ЗДС с приложимите приоритетни разпореждания на Конституцията. По наша преценка от 161 члена на ЗДС 43 члена противоречат на Конституцията. За тези граждани, които се интересуват от качествот о на нашите закони, надяваме се между тях и Вие, ние публикувахме ЗДС заедно с нашите подробни коментари при други неконституционни закони на страницата на комитета ни на Интернет на адреси http://www.decus.se/~ivanov или http://w1.186.telia.com/~u18602630 Според чл. 5, ал. 1 от Конституцията един обикновен закон, какъвто например е ЗДС, не може да противоречи на Конституцията. Според чл. 5, ал. 2 от Конституцията тя се прилага с приоритет винаги, от всеки и навсякъде. Текст от един обикновен закон, който противоречи на текст от Конституцията, не се прилага (тъй-като се прилага съответния текст от Конституцията) и няма стойност на български закон нито за власти, нито за физически или юридически лица. Този ред за прилагане е посочен и в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, определящ приоритета, в който законите управляват страната - на първо място върховният закон, Конституцията и след него обикновеният закон, ако не противоречи на Конституцията. Конституцията важи пред закона. Ако има противоречие - законът не важи, Конституцията важи. Това според нас трябва да е известно на всички - от експерта по конституционно право до обикновения гражданин. И между тях - особено на тези, които са избрали нелесното днес призвание на висши ръководите ли на нашата държава. Ние сме убедени, че ако тези ръководители познават основия закон на собствената си държава, те ще съумеят, да намерят единствено правилния конституционен подход в разбирането и прилагането на понякога противоречивите, понякога чисто и просто недомислените обикновени закони на трудновъзстановяващото се към правова държава Отечество. По преценка на КБЕШ горепосочените неконституционни изисквания на ЗДС според чл. 5, ал. 1 и 2 на Конституцията нямат стойност на български закон и нямат никакво задължително правно действие за власти и граждани. Никой не може да изисква тя хното спазване и никой не може да бъде санкциониран за тяхното неспазване. В случай, че въпрос за спазване или неспазване на тези неконституционни изисквания бъде отнесен от гражданин или от власт до български съд, то на основание на чл. 150, ал. 2 от Кон ституцията процесът трябва да бъде прекратен от съответния съд и въпросът трябва да бъде внесен от този съд в Конституционния съд. На всеки властоимащ трябва да бъде абсолютно ясно, че ако той прилага неконституционно предписание на закон, вместо предписа нието на Конституцията, той върши беззаконие (особено ако противоречието му е посочено изрично), за което носи морални и законни последствия. Г-н Председател, В горецитираната Ваша заповед ние не намерихме нито един ред, който ясно и недвусмислено отговаря на Конституцията и законите, управляващи нашата страна. Ние разбира се вярваме, че същността на някои от твърденията и елементи на списъците е законо съобразна, но начинът по който нещата са представени не създава убеждение за законосъобразност. Според нас основните причини са следните: 1. Липсва точно позоваване на текст от Конституцията и на текст от закон в заповед, която ограничава обявени от Конституцията неотменими универсални права на свободна стопанска инициатива, на свобода на средствата за масова информация и на свобода на търсене, получаване и разпространяване на информация. Позоваването само на чл. 39, ал. 2 от ЗДС, възлагащ Ви да публикувате въпросния списък, днес, когато правителството, в което Вие служите, непрекъснато подчертава необходимостта от прозрачнос т на управлението и тази прозрачност се изисква и очаква от гражданите, е според нас категорично недостатъчно. За всяко представяно твърдение, че нещо е несвободно и се нуждае от лицензия, би трябвало да се посочи член от Конституцията и евентуално подкр епящ член от закон. Изисква се лиценз за мрежи, ползващи ограничени ресурси? По кой член на Конститицията и на закон? Изисква се лицензия за радио- и телевизионна дейност, определени от Конституцията за свободни като средства за масова информация? По кой член на Конститицията и на закон? 2. Както вече посочихме, конкретни членове на Конституцията и ЗДС определят точно четири далекосъобщителни дейности, подлежащи на лицензиране. В публикуваните от Вас списъци са включени дейности, мрежи, услуги, линии, системи, устройства, термин али, Интернет, оператори, радиолюбители, радиостанции, станции, радиосъоръжения. Каква е прозрачната връзка между четирите лицензируеми дейности по Конституцията и ЗДС от една страна и от друга смесицата от дейности, понятия, абстракции, сто ки, услуги и хора? Според нас нещата биха били прозрачни и убедителни, ако публикуваният списък се състоеше от четири раздела на четирите законнолицензируеми дейности:
- използване на честота за електромагнитно излъчване; В тези раздели би трябвало да бъдат включени различните дейности, представляващи разновидности на четирите законнолицензируеми дейности, но не и произволно "свързвани" с тях разнородни нелицензируеми обекти, субекти и абстракции. Например един такъв раздел би трябвало да бъде "Използване на честота от радиочестотния спектър на територията на Република България". В този раздел би трябвало да бъде посочено, че по силата на чл. 18, ал. 3 от Конституцията Индивидуална държавна лицензия се изисква за: експлоатация на радиопредавателни устройства в честотен диапазон от ХХХ КHz до ХХХ GHz с мощност над ХХХ mW - радиопредаватели, телевизионни радиопредаватели, радиопредаватели от мобилната радиомрежа TRUNK, радиопредаватели от мобилната клетъчна м режа NMT, … и т. н. Разрешава се по условията на обща лицензия: експлоатация на радиопредавателни устройства в честотен диапазон от ХХХ Hz до ХХХ GHz с мощност над ХХХ mW - радиопредаватели в мобилни спътникови терминали INMARSAT - C, INMARSAT - D/D+, INMARSAT - M, INMARSAT - mini- M, EUTELTRACS, ARCANET, рад иопредаватели в спътникови терминали за репортажни цели … и т. н. Такова представяне на подлежащите на лицензиране далекосъобщителни дейности по наша преценка, а искрено се надяваме и по Ваша, би отговорило на изискванията на чл. 4, ал. 1 от Конституцията и на декларирания стремеж за прозрачност и достъпност на правителството, в което Вие служите. Актовете на едно модерно правителство според нас, дори когато касаят и техническа материя, трябва да бъдат прегледни и законномотивирани и в най-малките им подробности. Един отличен пример (макар и рядко изключение), ч е такава откритост и прегледност са постижими и у нас, е страницата на Интернет на ръководения от Вас КПД. Г-н Председател Тъй-като в заповед РД 09-235/98 не се посочва на какво точно конституционно и законно основание се въвеждат отделните изключения от правото на свободна стопанска инициатива, провъзгласено от чл. 19, ал. 1 от Конституцията и включва неподлежащи на лицензиране области като например Интернет, тя по наша преценка не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Молим Ви в интерес на законността в държавата ни и на добрите отношения в далекосъобщителния бранш да я отмените и издадете нова заповед, включваща само конституционноподлежащи на лицензиране пряки разновидности на посочените четири далекосъобщителни дейности и изключваща каквито и да са "свързани" дейности, "услуги с добавена стойност", "Интернет", "мрежи" и прочие нелицензируеми обекти на свободна стопанска инициатива според чл. 19, ал. 1 на Конституцията. Желаем да вярваме, че Вие и Вашите сътрудници ще възприемат тази молба със същата загриженост и сериозност, с които ние я отправяме. Молим Ви да се разпоредите молбата ни да бъде регистрирана и да ни бъде доставен входящ регистрационен номер с дата, от която тече предвидения от закона срок за отговор.
Искрено Ваш, Иван Иванов, Председател
22.01.1999 г.,
|