в. Демокрация, Четвъртък, 7 януари 1999

- Г- Рендов, защо се налага въвеждането на лицензионен режим за доставчиците на Интернет в България, една услуга, която се извършва свободно в повечето страни?

- Нещата имат история. Още през 1996 година се появиха материали от европейските институции, защитаващи правата на човека, свързани с глобалната мрежа Интернет. макар и да бяха с доста настойчив тон, те имаха само препоръчителен характер. в тях става дума за необходимостта за някакъв вид регулиране. А

Коментар:
От цитираните от нас на адрес http://www.isoc.bg/kpd документи от ЕС, ясно се вижда за регулиране на КАКВО става дума. Не на Интернет доставчиците, нито на Интернет услугата, а на други, допълнителни услуги, които ползват Интернет за преносна среда.

лицензирането е някакъв вид регулиране. На тази основа, даже това стана по моя инициатива, през 1997 възложихме разработката на един пакет документи,

Коментар:
Точно това е една от нашите тези, че бъдещата проекто-наредба ще се изготвя от същите хора, които са изработвали предишната. Виж например това: http://www.isoc.bg/kpd/#6

но още нямахме законова основа за прокарването им, защото бяха на базата на проектозакон за далекосъобщенията. Получихме някакъв готов материал, който КПД одобри и за да изпробва действието на проектозакона, където се предвижда публично обсъждане на подобни документи, го разпространихме по Интернет и сред заинтересованите среди, за да получим становища.

Коментар:
Това не е съвсем точно. В Интернет документът бе разпространен през месец март 1998 г., след като бе публикуван във в-к "Импулс", но още през февруари шефът на "Интернет Общество - България" изпрати писмо до г-н Славински, шеф на КПД, в което искаше коментар по циркулиращите само между чиновниците в КПД документи с различни версии.

Постъпиха многобройни такива становища от специализираните доставчици на интернет, които, общо взето, имаха положителни забележки и препоръки, които подобряваха материалите. от друга страна имаше и една доста емоционална реакция, пълна с клишета, изразена от хора, вероятно недоволни от ситуацията. Клишетата са от типа "Интернет е в опасност". "налага се контрол на доставянето и разпространението на информация от страна на държавата", ограничава се дистъпът до Интернет", правителството предпочита азиатски норми", контрол на държавната администрация над глобалната мрежа" и други.

Коментар:
Г-н Рендов очевидно бърка миналогодишната дискусия, която впрочем се състоя БЕЗ участието на КПД, с тазгодишната, в която между другото, КПД отново не участва с идеи, а именно с клишета.

- Не смятате ли, че някой от обвиненията може да са обосновани?

- Няма абсолютно никакъв резон в тях. Пък и това вече е история. Реакцията, която получихме от доста крайни потребители, беше силно емоционална, но не носеше рационално зърно в себе си. Тя дори не се основаваше на внимателно четене на предложените текстове. Между всички клишета, които ви споменах, и текстовете нямаше нищо общо.

Коментар:
Нищо чудно, че онази дискусия не се е основавала на четене на предложените текстове. Това се дължи само на факта, че в-к "Импулс", където тя бе публикувана, се издава в огромен тираж и той се свършва толкова бързо, особено при вестникопродавците, че ние се принудихме да коментираме версии на проекта, с които се бяхме сдобили от някои по-свестни служители в КПД. Както вече споменахме, от КПД официално нямаше никакъв отговор - точно както и днес. Впрочем позцията на така нападнатия днес Вени Марковски можеше да се види на този адрес (www.isoc.bg/kpd/veni20-03-98.txt).

   В момента намеренията на Държавната комисия по далекосъобщенията, защото КПД не е регулатор съгласно Закона за далекосъобщенията, разбира се, и по наше предложение, реши да намали нивото на регулиране от индивидуална лицензия на обща, което е режим на регистрация.

Коментар:
Ключовата дума "лиценз" някак си неусетно и естествено се променя в "регистрация", нещо, което не е съвсем така. За повече вижте тук. (http://www.isoc.bg/kpd/#1)

- С въвеждането на лицензии няма ли да се оскъпи интернет услугата?

- Според нашите изчисления оскъпяването ще е с не повече от 2.3%. Но документите и в момента се

Коментар:
От това число единственият извод е, че държавата смята, че цената на Интернет услугите се регулира от нея самата. Иначе не е ясно как е получено това число. Хем наредба няма, хем таксата е ясна?! На същата основа, която е използвана от КПД, ние стигнахме до числото 23 %, а едни колеги дори стигнаха до 120%. Повече информация можете да видите тук (позицията на Интернет Общество - България http://www.isoc.bg/kpd/#5) и тук (в-к "24 часа", http://www.isoc.bg/kpd/24hours-23procenta.jpg)

обсъждат, те не са окончателни. те ще бъдат официално предоставени за публично обсъждане и хората ще могат, ако имат възражения, да ги обявят. Миналата година направихме това по собствена идея, сега и законът ни задължава.

Коментар:
И като се обявят възраженията, какво от това? КПД ще излезе със становище от сорта на "тези възражения нямат нищо общо със Закона, препоръките на ЕС и т.н. и остават без последици". Днес всички ни убеждават, че трябвало да изчакаме наредбата, за да видим колко демократична ще бъде тя. Същевременно си признават, че същият този КПД, при това по инициатива именно на г-н Рендов е изготвил проект на наредба, публикуван на 04.03.1998 г., който след това е бил махнат, изоставен и отхвърлен ТОЧНО заради нашата реакция (значи хем реагираме емоционално, хем КПД се вслушва в нашия глас:-) и очакват днес да им повярваме, че няма да направят поредната глупост и в следващия проект.

- Има ли срокове за подготовка на наредбата за Интернет?

- Срокове за публично обсъждане има, срокове за публикуване на наредбата няма. И в Европейската комисия, и в страната има интерес за изграждането на нормативна база за Интернет услугите.

Коментар:
А, ето че г-н Рендов говори за нещо малко по-различно. Услугата става в мн. число, като и ние сме именно ЗА това - да се регулират услугите, които ползват Интернет като среда и подлежат на регулация. Напр. електронната търговия. Не можем да си обясним как напр. Стопанската камера ще извършва безкасови разплащания в Интернет без наличието на документ, регулиращ този процес. Само че вместо да се усетят, че ние им посочваме фундаменталната грешка, БЕЗ да отричаме нуждата от регулиране, от КПД тръбят, че ние сме против каквото и да е регулиране.

- Обвиняват ви, че може да се стигне до положението като в Китай, Виетнам или Сингапур, където има само един доставчик на глобалната мрежа.

- Няма такова нещо. И какво значи да има само един доставчик на Интернет. В момента има толкова доставчици, колкото са поискали да се занимават с тази дейност и в бъдеще пак ще има. Нямаме право на отказ освен по технически причини. ако не греша, при предвидения режим на регистрация май изобщо няма да има право на отказ, освен ако някой излъже, не си каже името или иска да се регистрира с фалшиви документи.

Коментар:
Не е вярно. При предвидения режим държавата ще има право да отказва лиценз и за отсъствието на връзки с други лицензирани оператори (според Закона), а и ще регулира всички услуги, които се използват в Интернет (според раздел II, т. 11 от Заповедта). Популизмът на г-н Рендов е добро нещо за читателите на "Демокрация", но лошо за специалистите в бранша.

- Ще се лицензират ли и VSAT услугите - сателитните комуникации?

- Да, но те са съвсем отделно нещо.

- Все пак и тази връзка с Интернет ще подлежи на лиценз. Но бихте ли ми казали защо въобще се говори за лицензиране, след като по всичко личи, че режимът ще е регистрационен?

- Това е терминологията, възприета в закона и в международните стандарти. Те предвиждат три възможности - за индивидуална лицензия, която е единствена лицензия, за групова или обща лицензия, както е по нашия режим, и за свободен режим, при който включилите се дори не ни се обаждат да ни информират. Последното е така наречения дженерал лайсънс. Например някъде да

Коментар:
Разбира се, г-н Рендов не прави разлика между "свободен режим" и "дженерал лайсънс" (което в превод на български значи... общ лиценз!). Може би в това е проблемът на КПД - те си мислят за свободен режим на Интернет доставчиците, но не правят разлика между свободния режим и общия лиценз.

има залепено на едно листче, където пише какви неща трябва да се спазват от този, който не ни се е обадил, но прави нещо. Например англичаните и французите залепят дори листче, на което пише "Внимавайте да не се спънете в шнура на домашния си телефон", за да не бъдат съдени операторите при евентуален инцидент.

Коментар:
Това, г-н Рендов, в другите държави се нарича Disclaimer, най-общо го превеждаме на български като "отговорности". Такъв текст можеше да намерите при по-добрите Интернет доставчици още преди повече от една година. Но в нормалните страни това се прави, защото съдебната им система работи и всеки пострадал от стоката или услугата на някоя фирма, може да я осъди за нанесените вреди. Това няма нищо общо с лиценза. КПД би могъл да публикува в медиите съобщение от сорта на "КПД предупреждава, че Интернет потребителите трябва да изискват от Интернет доставчиците документ с правилата за ползване на услугите им" и това би било равнозначно с обясненията на г-н Рендов.

Всъщност в тесния смисъл на думата не може да се лицензира Интернет в регионален или локален мащаб, защото мрежата е глобална.

Коментар:
Много правилно! Тогава как смята КПД да лицензира Интернет в национален мащаб, който по стандартите на Интернет си е локален?!

- Каква ще е процедурата за регистрация на операторите с Интернет, в какви срокове ще трябва да обявят дейността си? Трябва ли въобще да се регулира тази дейност?

- В момента няма никакви изисквания за това, няма наредба и фирмите си правят каквото и досега. Могат да започнат да предоставят Интернет услуги и няма да извършат нарушение. Няма регулиране в момента. както правилно сте забелязали, в Закона за далекосъобщенията не е отбелязано, че всички възможни видове услуги трябва да бъдат регулирани.

Коментар:
Момент! В закона не е, но в заповедта това Е отбелязано. При това изрично, в раздел II, точка 11. (http://www.isoc.bg/kpd/#2). Началникът на управление "Регулиране в далекосъобщенията" на КПД г-н Рендов правилно отбелязва, че в Закона това не е отбелязано, но не продължава с коментар защо това е отбелязано в Заповедта на неговия шеф г-н Славински. Ето как в КПД тълкуват законите.

Когато се появи тази наредба, ще бъде предоставен разумен срок, вероятно от шест месеца, за регистриране на фирмите.

- Смятате ли за правилно в Наказателния кодекс да бъде предвидена глава "Компютърни престъпления" и да бъде инкриминирана дейността на хакерите?

- Смятам, че е правилно. Това деяние се наказва по цял свят, а между другото хакерите крадат и пари.

Коментар:
Ако хакерите крадяха пари, тогава нямаше да има никакъв проблем да бъдат залавяни. Хакерите, напр., също така извършват и злоумишлени обаждания, които могат и са били и до момента лесно установявани от БТК. Дали това е известно на КПД? Ако да, защо не са се погрижили да разберат как се покриват тези данни? А и ако хакерите не крадяха пари, а само четяха чужда поща, това значи ли, че могат да си го правят спокойно?