оригиналът на КПД: http://www.cpt.bg/BG/discuss/disc4.htm
Забележка:
коментарът е с удебелен шрифт
КПД ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РЕГИСТРАЦИЯ ПО ОБЩА ЛИЦЕНЗИЯ НА ОПЕРАТОРИТЕ, ПРЕДОСТАВЯЩИ ДОСТЪП
ДО ИНТЕРНЕТ
По повод появилите се в печата мнения относно регламентирането на дейността на операторите, предоставящи достъп до Интернет, бихме желали да заявим следното:
1. Повечето от отправените критики към намеренията на държавните органи за
регулиране на дейността на предоставящите
достъп до Интернет се дължат на недостатъчна яснота относно същността на действителните
намерения на КПД в тази област.
Проблемът се усложнява и от многостранността на Интернет.
В социален аспект Интернет е глобална компютърна
мрежа, която дава възможност на всеки човек и да обменя свободно
всякаква информация с всеки друг жител на планетата
и да ползва всички информационни ресурси включени в нея.
По данни на Международния съюз по далекосъобщения /ITU/
към началото на 1999 г. в Интернет са включени над 43 млн. основни
(host) компютри, броят на Интернет потребителите
надхвърля 150 млн. в над 200 страни, а броят на доставчиците на Интернет
услуги в света – около 17 000. Многомащабните функции на световната информационна
мрежа са причина поради която, проблемите, свързани с регулацията в Интернет, са
обект на широка дискусия в целия свят. Спорни са и проблемите, свързани с
регулацията на съдържанието в Интернет,
авторските права, защитата на тайната на кореспонденцията, антимонополните мерки и др.
2. Достъпът до Итернет у нас засега се осъществява чрез използване на
обществената далекосъобщителна мрежа. Не
съществуват пречки, след отпадане на монопола на Българската
телекомуникационна компания в края на 2002 г.,
предоставящите достъп до Интернет да изградят частично или изцяло собствени
телекомуникационни мрежи.
Предоставянето на достъп до Интернет се разглежда като далекосъобщителна
услуга. Тя фигурира в заключителните
документи от срещата на европейските министри на далекосъобщенията
в Бон през 1997 г., както и в документите на
Международния съюз по далекосъобщения - ITU.
3. Следва да уточним, че обект на лицензиране в България са
само фирми и организации, които на търговска основа
осъществяват дейност -предоставяне на достъп до Интернет на свои клиенти.
Само тази дейност се предвижда да подлежи
на регистрация по обща лицензия. Обект на лицензиране не са Интернет и
многобразието на дейности и услуги, които могат
да се извършват в и чрез него.
Общата лицензия, подготвяна от ДКД, по никакъв начин не е свързана с контрол на
съдържанието в Интернет, свободата на словото и правото на информираност.
Намираме за абсурдни и спекулативни твърдения като това, че регистрационният
режим цели да контролира съдържанието в Интернет.
КПД и ДКД не възнамеряват
и нямат каквито и да е юридически пълномощия да контролират нито
съдържанието в Интернет, нито да ограничават правото
на достъп до информация. Същото се отнася и до защитата на тайната на
кореспонденцията при електронната поща и
персоналните данни на абонатите.
4. Важно е да се разбере предлаганата форма на лицензиране.
Предвижда се използуване на обща лицензия, която
съгласно чл. 75 от Закона за далекосъобщенията определя условията, при
които всеки, който желае и отговаря на тези
условия може да осъществява далекосъобщителни дейности.
Всяко лице може да осъществява далекосъобщителна
дейност по обща лицензия, след като се регистрира в Държавната комисия
по далекосъобщения. Както се посочва в Закона,
преди да издаде обща лицензия, Държавната комисия по далекосъобщенията
публикува проекта за обществено обсъждане
и разглежда всички становища и възражения, направени по него.
По данни на изключително сериозното изследване на
Cullen International за видовете режими за регулиране на достъпа
до Интернет в 17 Западноевропейски страни,
регистрационен режим се практикува в 8 страни от тях, а именно Австрия,
Белгия, Германия,
Гърция, Италия, Люксембург,
Португалия, Холандия. В Ирландия и Испания се използува индивидуална
лицензия, която се издава от съответния
държавен орган. В Швейцария обща лицензия се използва за доставчици,
които наемат ресурси от лицензиран
телекомуникационен оператор и индивидуална лицензия за доставчици,
които използват своя собствена инфраструктура. На
свободен режим тази дейност е в Дания, Финландия, Франция, Швеция,
Норвегия и Великобритания. В последната, обаче,
предоставянето на услуги с добавена стойност по телекомуникационната мрежа е
обект на обща (class) лицензия. Подобна е
ситуацията и в страните от Централна и Източна Европа.
5. Накрая бихме желали да заявим, че КПД приветства създаването
и ще подкрепя усилията и дейността на обществени и
браншови организации като Българската Асоциация за Интернет (БАИ),
Българската Асоциация за Информационни
Технологии (БАИТ), Българската асоциация за информационна индустрия (БАИИ),
Интернет Общество и други, които си
поставят за цел да работят за развитието на Интернет в България, за
защитата на интересите на доставчици и клиенти,
прилагането на морално-етични норми за работа в сектора, с което да допринесат
и за неговото саморегулиране.
КПД
стриктно ще спазва възприетата философия за сътрудничество със
съответните професионални организации
при създаване на лицензиите, както и да работи в условията на пълна
прозрачност и широка публична дискусия с участието на
представители на всички заинтересовани страни.
В заключение - от поредният опит на КПД да роди стабилна позиция за необходимостта от
разрешителен режим за Интернет операторите и Интернет услугите, на бял свят се е появило
поредното недоносче, което е обречено да умре бързо и да не остави никакви следи, освен
гадното чувство, че КПД ни правят на луди. Или че не им пука как и колко протестираме,
защото това е ТЯХНАТА страна, ТЯХНАТА власт и могат да си правят с НАС каквото си искат!
|