Забележка:

коментарът е с удебелен шрифт

КПД ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ РЕГИСТРАЦИЯ ПО ОБЩА ЛИЦЕНЗИЯ НА ОПЕРАТОРИТЕ, ПРЕДОСТАВЯЩИ ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ
Забележка:
КПД упорито извърта закона, който гласи (чл. 38 от ЗД, както и допълнителната разпоредба), че "лиценз по смисъла на този закон е разрешение"

По повод появилите се в печата мнения относно регламентирането на дейността на операторите, предоставящи достъп до Интернет, бихме желали да заявим следното:

1. Повечето от отправените критики към намеренията на държавните органи за регулиране на дейността на предоставящите достъп до Интернет се дължат на недостатъчна яснота относно същността на действителните намерения на КПД в тази област.
Забележка:
Намеренията на КПД са ясни още от момента на включването на Интернет сред дейностите, подлежащи на лицензиране - точен, ясен, пълен и всеобхватен контрол върху достъпа до Интернет. Можем да добавим и осигуряване на икономически чадър за нашите "специалисти", които по друг начин трудно биха си изкарали хляба, но ако почнем по тази линия няма да ни стигне мястото.

Проблемът се усложнява и от многостранността на Интернет. В социален аспект Интернет е глобална компютърна мрежа, която дава възможност на всеки човек и да обменя свободно всякаква информация с всеки друг жител на планетата и да ползва всички информационни ресурси включени в нея.
Забележка:
Излиза, че в КПД знаят какво е Интернет, но защо ли тогава им е нужна тройната експертиза по дело 723/99 във Върховния административен съд?

По данни на Международния съюз по далекосъобщения /ITU/ към началото на 1999 г. в Интернет са включени над 43 млн. основни (host) компютри, броят на Интернет потребителите надхвърля 150 млн. в над 200 страни, а броят на доставчиците на Интернет услуги в света – около 17 000. Многомащабните функции на световната информационна мрежа са причина поради която, проблемите, свързани с регулацията в Интернет, са обект на широка дискусия в целия свят. Спорни са и проблемите, свързани с регулацията на съдържанието в Интернет, авторските права, защитата на тайната на кореспонденцията, антимонополните мерки и др.
Забележка:
Точно така. Никъде обаче не е спорен фактът, че достъпът до Интернет, както и различните услуги, които съществуват в Мрежата не подлежат нито на лицензия, нито на регистрация. Не е спорен и в България - не подлежат в момента (браво на Върховния административен съд!), не трябва да се правят опити за вкарването им в разрешителния режим и занапред!

2. Достъпът до Итернет у нас засега се осъществява чрез използване на обществената далекосъобщителна мрежа. Не съществуват пречки, след отпадане на монопола на Българската телекомуникационна компания в края на 2002 г., предоставящите достъп до Интернет да изградят частично или изцяло собствени телекомуникационни мрежи.
Забележка:
За тези, но САМО за тези фирми е нормално да има изисквания за някакъв вид лиценз, защото те ще изграждат свои мрежи и те трябва да са лицензирани. Но след като в момента всички български оператори ползват БТК, а БТК е лицензирана, тогава кому е нужно да има последващо лицензиране?

Предоставянето на достъп до Интернет се разглежда като далекосъобщителна услуга. Тя фигурира в заключителните документи от срещата на европейските министри на далекосъобщенията в Бон през 1997 г., както и в документите на Международния съюз по далекосъобщения - ITU.
Забележка:
Много странно твърдение. Откога някакви документи на някаква си среща на някакви си министри (които може би вече не са такива) и на документи на МСД (впрочем не са посочени конкретно!) са меродавни за българския правен мир? Но ясно е защо КПД споменават тези документи - защото иначе няма как да се опитат да оправдаят разрешителния режим на общата лицензия.

3. Следва да уточним, че обект на лицензиране в България са само фирми и организации, които на търговска основа осъществяват дейност -предоставяне на достъп до Интернет на свои клиенти.
Забележка:
Това не е вярно. Достатъчно е да се погледне т. 11 от раздел II на заповедта, за да се разбере, че КПД заблуждават както нас, така и себе си. Ще се лицензират всички услуги, които се явяват допълнителни към основната услуга за съответната мрежа. Т.е. открита е възможността да се разрешават услуги като уеб, фтп, ел. поща, телнет и др.п.

Само тази дейност се предвижда да подлежи на регистрация по обща лицензия. Обект на лицензиране не са Интернет и многобразието на дейности и услуги, които могат да се извършват в и чрез него.
Забележка:
Не е вярно - вижте т. 11 от раздел II на заповедта.

Общата лицензия, подготвяна от ДКД, по никакъв начин не е свързана с контрол на съдържанието в Интернет, свободата на словото и правото на информираност.
Забележка:
Странно. Защо в КПД знаят каква е общата лицензия, а ние - хората, които ползваме Интернет - не знаем? Каква е странната симбиоза между КПД и ДКД? И най-важното - каква е гаранцията, че тази лицензия не може да бъде променяна "в интерес на обществото", което всъщност значи в интерес на властта?
А и още нещо, също интересно - ЗАЩО се изготвя обща лицензия, след като изпълнението на заповедта е спряно? Нима в ДКД предполагат, че решението на Съда ще бъде в полза на лицензирането? Или може би не само предполагат, но дори са и сигурни!? И затова бързат да изготвят лицензия, че дори я споделят с КПД??

Намираме за абсурдни и спекулативни твърдения като това, че регистрационният режим цели да контролира съдържанието в Интернет.
Забележка:
Наистина са абсурдни, но не са твърдения, а факти - законът го позволява, а ние не сме срещнали досега държавна служба, която да не се е възползвала от закона, когато й изнася.

КПД и ДКД не възнамеряват и нямат каквито и да е юридически пълномощия да контролират нито съдържанието в Интернет, нито да ограничават правото на достъп до информация. Същото се отнася и до защитата на тайната на кореспонденцията при електронната поща и персоналните данни на абонатите.
Забележка:
Не е вярно. Чл. 78, т. 8 от ЗД категорично дава право на служителите на ДКД (ето ги юридическите правомощия!) да проверяват документи, отчети и материали от Интернет доставчиците. Това включва и електронната поща, разбира се. Другото - което твърди КПД по-горе - са само добри пожелания, но не и законово положение. И понеже е законово, то може и да не влезе в първоначалната лицензия, а да бъде добавено когато обществеността забрави за съществуването й.

4. Важно е да се разбере предлаганата форма на лицензиране. Предвижда се използуване на обща лицензия, която
Забележка:
И която, съгл. чл. 38. от ЗД "е индивидуален административен акт, с който се разрешава осъществяване на далекосъобщителни дейности. и съгл. т. 19. "Лицензия" е разрешение по смисъла на чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България.

съгласно чл. 75 от Закона за далекосъобщенията определя условията, при които всеки, който желае и отговаря на тези условия може да осъществява далекосъобщителни дейности. Всяко лице може да осъществява далекосъобщителна дейност по обща лицензия, след като се регистрира в Държавната комисия по далекосъобщения. Както се посочва в Закона, преди да издаде обща лицензия, Държавната комисия по далекосъобщенията публикува проекта за обществено обсъждане и разглежда всички становища и възражения, направени по него.
Забележка:
И какво от това, че ги разглежда? Гледа ги оттук, гледа ги оттам и после - както се изрази г-н Рендов от КПД - ги хвърля в кошчето за боклук, защото не ги интересува.

По данни на изключително сериозното изследване на Cullen International за видовете режими за регулиране на достъпа до Интернет в 17 Западноевропейски страни, регистрационен режим се практикува в 8 страни от тях, а именно Австрия, Белгия, Германия,
Забележка:
За Германия вижте чл. 4 от Закона за телематичните услуги, който обхваща и "предоставяне на достъп до Интернет или други мрежи" (чл.2, ал.2, т.3) и гласи: В рамките на обхвата на този закон телематичните услуги не подлежат на лицензиране или регистрация.
След като в изключително сериозното изследване има такъв изключително сериозен пропуск, не виждаме причина да му се доверим и за останалите описани случаи на регистрация.

Гърция, Италия, Люксембург, Португалия, Холандия. В Ирландия и Испания се използува индивидуална лицензия, която се издава от съответния държавен орган. В Швейцария обща лицензия се използва за доставчици, които наемат ресурси от лицензиран телекомуникационен оператор и индивидуална лицензия за доставчици, които използват своя собствена инфраструктура. На свободен режим тази дейност е в Дания, Финландия, Франция, Швеция, Норвегия и Великобритания. В последната, обаче, предоставянето на услуги с добавена стойност по телекомуникационната мрежа е обект на обща (class) лицензия. Подобна е ситуацията и в страните от Централна и Източна Европа.
Забележка:
Подобна? Подобна на какво? Инсинуацията на КПД е, че щом там е така, значи и при нас трябва да е същото. Но как е точно в Германия, напр., става ясно от техния Закон за телематичните услуги. А според КПД и изследването (впрочем кой го е поръчал и с чии пари е платено??), в Германия има режим.

5. Накрая бихме желали да заявим, че КПД приветства създаването и ще подкрепя усилията и дейността на обществени и браншови организации като Българската Асоциация за Интернет (БАИ), Българската Асоциация за Информационни Технологии (БАИТ), Българската асоциация за информационна индустрия (БАИИ), Интернет Общество и други, които си поставят за цел да работят за развитието на Интернет в България, за защитата на интересите на доставчици и клиенти, прилагането на морално-етични норми за работа в сектора, с което да допринесат и за неговото саморегулиране.
Забележка:
Не може да се саморегулира нещо, което държавата иска да регулира и контролира. Това би трябвало да е ясно дори и на чиновниците в КПД.

КПД стриктно ще спазва възприетата философия за сътрудничество със съответните професионални организации
Забележка:
Тук, ако бяхме хулигани, можеше да се изсмеем на висок глас, но няма да го направим. НИТО ВЕДНЪЖ КПД НЕ СИ Е СЪТРУДНИЧИЛ нито с "Интернет Общество - България", нито с Българската Асоциация за Интернет. Ако под сътрудничество КПД разбира "Ние нареждаме, Интернет операторите слушкат и изпълняват", тогава да - има известно сътрудничество с една или две отделни фирми от бранша.

при създаване на лицензиите, както и да работи в условията на пълна прозрачност и широка публична дискусия с участието на представители на всички заинтересовани страни.
Забележка:
Бихме желали да чуем смислен аргумент, който да защитава позицията на КПД, че е необходимо и добре за обществото да се въведе разрешителен режим за Интернет операторите и Интернет услугите. До този момент такъв аргумент НЯМА. То и няма нищо чудно в това - чудното щеше да бъде, ако имаше такъв аргумент.

В заключение - от поредният опит на КПД да роди стабилна позиция за необходимостта от разрешителен режим за Интернет операторите и Интернет услугите, на бял свят се е появило поредното недоносче, което е обречено да умре бързо и да не остави никакви следи, освен гадното чувство, че КПД ни правят на луди. Или че не им пука как и колко протестираме, защото това е ТЯХНАТА страна, ТЯХНАТА власт и могат да си правят с НАС каквото си искат!