Чл. 19, ал. 1 от Конституцията постановява, че икономиката на Република България (и оттук всяка съставяща я отделна икономическа област и дейност, включително и далекосъобщенията) се основава на свободната стопанска инициатива. Това означава, че на територията на Република България всяко физическо и юридическо лице има право по своя инициатива, без разрешение от когото и да е да осъществява икономическа дейност (включително и далекосъобщителни и радио- и телевизиони дейности) и че никой не може да въвежда каквито и да са ограничения и условия над правото на всеки да предприема и да преустановява по собствена инициатива икономически дейности.

         Изключения от един текст в Конституцията могат да се въвеждат само от друг текст в самата Конституция, но не и от текст в обикновен закон. Конституцията въвежда три изключения от правото на свободна стопанската инициатива в областта на далекосъобщенията:

         1. Чл. 18, ал. 3 от Конституцията дава суверенни права на държавата върху радиочестотния спектър;

         2. Чл. 18, ал. 3 от Конституцията дава суверенни права на държавата върху позициите на геостационарната орбита, определени за Република България;

         3. Чл. 18, ал. 4 от Конституцията допуска установяване със закон на държавен монопол върху националните далекосъобщителни мрежи.

         Според чл. 18, ал. 5 от Конституцията осъществяване на икономическа дейност в сфера на държавна собственост, суверенни права на държавата и държавен монопол е право на държавата, което тя по силата на закон може да предостави другиму чрез концесия (предоставяне за експлоатация на държавна собственост) или чрез лицензия (разрешение на даден субект за упражняване на държавни суверенни или монополни права). В концесия и лицензия държавата може да определя условия и ограничения за ползването на концесията или лицензията. Тези условия и ограничения не могат да бъдат в нарушение на разпоредби на Конституцията, гарантиращи неотменими права, включително на чл. 34 от Конституцията, гарантиращ свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения, на чл. 40 от Конституцията, гарантиращ свободата на средствата за масова информация и на чл. 41 от Конституцията, гарантиращ правото на търсене, получаване и разпространяване на информация. Държавата не може да предоставя концесия върху собственост, която не е нейно притежание или лицензия за права, които не са нейни суверенни или монополни права.

         Пар. 10, ал. 1, а) и б) от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за далекосъобщенията (ЗДС) установяват временен държавен монопол върху част от експлоатацията на националните далекосъобщителни мрежи, включващ две далекосъобщителни услуги:

         1. Обикновена телефонна услуга (пар. 1, т. 11 от Допълнителна разпоредба на ЗДС) - селищна, междуселищна, международна и транзитна, между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа (пар. 1, т. 5 от Допълнителна разпоредба на ЗДС) - услугата представлява свързване на абонати чрез обществената комутируема далекосъобщителна мрежа, предназначена за пренасяне на звукова информация в честотната лента 300 - 3400 Hz между неподвижни крайни точки на мрежата за осъществяване на обикновена телефонна услуга, факс съобщения и нискоскоростно предаване на данни чрез модем и представлява само работата, извършвана от автоматична телефонна централа или от човек, за свързване на два телефонни абоната; за обикновена телефонна услуга не се считат информационните и други услуги, които са допълнителни и се осъществяват на основата на мрежата, изградена за осъществяване на обикновената услуга (пар. 1, т. 11 от Допълнителна разпоредба на ЗДС);

         2. Предоставяне на линии под наем при публично известни условия.

         Така по силата на чл. 18, ал. 3 и 4 от Конституцията и на пар. 10, ал. 1, а) и б) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДС на лицензия в Република България подлежат само следните далекосъобщителни дейности:

         1. Използване на честота на територията на Република България в радиочестотния спектър (3 kНz до 3000 GHz) за излъчване на електромагнитна енергия с непренебрежима стойност; на държавна лицензия не подлежат дейностите, основани на използването на лицензирана честота, като радио- и телевизионни дейности, далекосъобщителни услуги, изграждане, притежаване и търговия с далекосъобщителни мрежи и др.;

         2. Поставяне на далекосъобщителен спътник в позиция на геостационарна орбита, определена за Република България с международни споразумения; на държавна лицензия не подлежат дейностите, основани на използването на лицензирана позиция, като радио- и телевизионна дейност и далекосъобщителни услуги с използване на далекосъобщителен спътник, изграждане, притежаване и търговия със спътникови далекосъобщителни мрежи и др.;

         3. Предоставяне на обикновена телефонна услуга на територията на Република България; на държавна лицензия не подлежат дейностите, основани на използване на лицензирана обикновена телефонна услуга, като информационни услуги, електронна кореспонденция, електронна търговия, доставяне на звук, образ, цифрови данни, телефаксни съобщения и др, както и изграждане, притежаване, експлоатация и търговия с далекосъобщителни мрежи и предоставяне на далекосъобщителни услуги извън обикновена телефонна услуга;

         4. Предоставяне на линии под наем при публично известни условия на територията на Република България; на държавна лицензия не подлежат дейностите, основани на използване на лицензирана линия под наем, като информационни услуги, електронна кореспонденция, електронна търговия, доставяне на звук, образ, цифрови данни, телефаксни съобщения и др, както и изграждане, притежаване, експлоатация и търговия с далекосъобщителни мрежи и предоставяне на далекосъобщителни услуги извън предоставяне на линии под наем при публично известни условия.

         Тези четири дейности, подлежащи на лицензия, не могат да бъдат допълвани с нови дейности без промяна на Конституцията или без въвеждане със закон на нови сфери на държавен монопол в областта на националните далекосъобщителни мрежи.

         По преценка на КБЕШ ЗДС нарушава следните членове на Конституцията на Република България:

         Чл. 4 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание, че икономическата дейност "далекосъобщения" по принцип не е основана на свободната стопанска инициатива, а на несвободна такава, изискваща винаги разрешение от власти или включване от власти в категорията със "свободен режим".

         Чл. 6 и чл. 15, т. 5 от ЗДС нарушават чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание, че власти имат правото да управляват икономическата дейност на физически и юридически лица. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, неуправлявана от власти стопанска инициатива.

         Чл. 8, ал. 1 и 2, чл. 27, т. 1, 2, 4, 5 и 6 и чл. 42 от ЗДС нарушават чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез ползване на радиочестотен спектър.

         Чл. 22, ал. 3 и чл. 33, ал. 1 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание, че власти имат правото да контролират и регулират икономическата дейност на физически и юридически лица. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, неконтролирана и нерегулирана от власти стопанска инициатива.

         Чл. 31, т. 2 и 3 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание, че власти имат правото да контролират принципите на ценообразуването и качеството на услугите в икономическата дейност на физически и юридически лица. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, неконтролирана от власти стопанска инициатива.

         Чл. 34, ал. 1 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание, че власти имат правото да арбитрират спорове в икономическата дейност на физически и юридически лица. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, без задължителен арбитраж от страна на власти стопанска инициатива.

         Чл. 36, ал. 1 т. 5 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание, че власти имат правото да контролират принципите на ценообразуването в икономическата дейност на физически и юридически лица. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, неконтролирана от власти стопанска инициатива.

         Чл. 38 и чл. 39, ал. 1 от ЗДС нарушават чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензии за осъществяване на далекосъобщителни и радио- и телевизионни дейности. Това измамно внушение, ако не бъде разумно игнорирано, установява обща и пълна забрана за свободно осъществяване на далекосъобщителни и радио- и телевизионни дейности, изключение от която се допуска само по силата на предоставяне от власт на индивидуални лицензии, общи лицензии и свободен режим и така да подмени фундаментално определената от Конституцията свободна пазарна икономика на страната с държавноконтролирана плановолицензна икономика в областта на далекосъобщителните и радио- и телевизионни дейности. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност, включително и далекосъобщителни и радио- и телевизионни дейности) се основава на свободната стопанска инициатива и това не може да бъде отменено от един подконституционен закон.

         Чл. 39, ал. 2 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 и чл. 18, ал. 3, 4 и 5 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание обща и пълна забрана за свободно осъществяване на далекосъобщителни и радио- и телевизионни дейности, изключение от която се допуска само по силата на заповед, списъци, индивидуално лицензиране, общо лицензиране и свободен режим, определени от висш държавен служител. Списъкът на подлежащите на лицензиране далекосъобщителни дейности се определя само и само от чл. 18, ал. 3 и 4 от Конституцията и от пар. 10, ал. 1, а) и б) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДС, въвеждащ временен и частичен държавен монопол върху националните далекосъобщителни мрежи. Този списък включва само:

         1. Използване на честота на територията на Република България в радиочестотния спектър (по силата на чл. 18, ал. 3 от Конституцията);

         2. Поставяне на далекосъобщителен спътник в позиция на геостационарна орбита, определена за Република България с международни споразумения (по силата на чл. 18, ал. 3 от Конституцията);

         3. Предоставяне на обикновена телефонна услуга на територията на Република България; (по силата на пар. 10, ал. 1, а) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДС във връзка с чл. 18, ал. 4 от Конституцията);

         4. Предоставяне на линии под наем при публично известни условия на територията на Република България. (по силата на пар. 10, ал. 1, б) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДС във връзка с чл. 18, ал. 4 от Конституцията).

и никой не може да "преопределя" този списък без промяна на Конституцията и промяна на закон за държавен монопол върху националните далекосъобщителни мрежи. Държавни органи и техните ръководители могат само да публикуват този списък заедно с определения от тях ред за индивидуално лицензиране, общо лицензиране и свободен режим за всяка от горепосочените четири отделни дейности.

         Чл. 57, ал 1 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги.

         Чл. 57, ал 1, т. 15 и 16 от ЗДС нарушава чл. 34, ал. 1 и 2 от Конституцията, гарантиращи неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения с изисквания за осигуряване на достъп до мрежа и свързване с други мрежи и депозиране пред Комитета по пощи и далекосъобщения на образец от криптографски ключ и криптографски материали при използване на криптографски средства.

         Чл. 57, ал 2 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, гарантиращ свобода на стопанската инициатива, чл. 40, ал. 1 от Конституцията, гарантиращ свобода на средствата за информация и чл. 41, ал. 1 от Конституцията, гарантиращ правото на разпространяване на информация, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензии за радио- и телевизионна дейност.

         Чл. 58 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензии за обособените мрежи (ведомствени и частни мрежи).

         Чл. 63 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензии за обществен далекосъобщителен оператор.

         Чл. 81, ал. 1 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензии за изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди.

         Чл. 81 ал. 2 от ЗДС нарушава чл. 40, ал. 1 от Конституцията, гарантиращ свобода на средствата за информация и чл. 41, ал. 1 от Конституцията, гарантиращ правото на получаване на информация, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензии за използване на радио- и телевизионни приемници и антените им в общата категория "радиосъоръжения" (Допълнителба разпоредба, пар. 1, т. 18 от ЗДС).

         Чл. 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88 и 89 от ЗДС нарушават чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание ограничения в икономическата дейност на обществени далекосъобщителни оператори . Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната стопанска инициатива.

         Чл. 110, 111, 112, 113, 114 и 115 от ЗДС нарушават чл. 19, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание ограничения в ценообразуването в икономическа дейност. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, без ценови ограничения от страна на власти стопанска инициатива. Насилствено понижаване от страна на власт на цена, определена от производител, означава конфискация от страна на държавата на частна собственост, равна на разликата в цените в нарушение на чл. 17, ал. 3 от Конституцията

         Чл. 121, ал. 1 и чл. 126 от ЗДС нарушават чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание общи правомощия на власти над далекосъобщителни дейности въобще, а не само над законноподлежащи на лицензиране такива. Право на контрол от страна на далекосъобщителни власти може да бъде установено според чл. 18, ал. 5 от Конституцията само чрез условия в лицензия. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, неконтролирана от власти стопанска инициатива.

         Чл. 131 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание изискване за лицензиране на далекосъобщителни мрежи.

         Чл. 141, ал. 1 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание общи правомощия на власти да изискват против волята на физическо или юридическо лице информация за извършвани далекосъобщителни дейности въобще, а не само за законноподлежащи на лицензиране такива. Права на далекосъобщителни власти могат да бъдат установени според чл. 18, ал. 5 от Конституцията само чрез условия в лицензия. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, неконтролирана от власти стопанска инициатива.

         Чл. 141, ал. 2 от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание общи правомощия на власти над далекосъобщителни дейности въобще, а не само над законноподлежащи на лицензиране такива. Права на далекосъобщителни власти могат да бъдат установени според чл. 18, ал. 5 от Конституцията само чрез условия в лицензия. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, неконтролирана от власти стопанска инициатива.

         Пар. 11, ал. 2 от Преходни и заключителни разпоредби от ЗДС нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без конституционно основание ограничение на икономическа дейност на далекосъобщителни оператори. Според чл. 19, ал. 1 на Конституцията икономиката на Република България (и оттук и всяка икономическа дейност) се основава на свободната, неограничавана от власти стопанска инициатива.

         Пар. 14, 15 и 16 от Преходни и заключителни разпоредби от ЗДС нарушават чл. 19, ал. 1 от Конституцията, внушавайки без законно основание изисквания и санкции към физически и юридически лица, упражняващи далекосъобщителни дейности въобще, а не само законноподлежащи на лицензиране такива.

         Според чл. 5, ал. 1 от Конституцията един обикновен закон, какъвто например е ЗДС, не може да противоречи на Конституцията. Според чл. 5, ал. 2 от Конституцията тя се прилага с приоритет винаги, от всеки и навсякъде. Текст от един обикновен закон, който противоречи на текст от Конституцията, не се прилага (тъй-като се прилага съответния текст от Конституцията) и няма стойност на български закон нито за власти, нито за физически или юридически лица. Този ред за прилагане е посочен и в чл. 4 от Конституцията, определящ приоритета, в който законите управляват страната - на първо място върховния закон, Конституцията и след него обикновения закон, ако не противоречи на Конституцията.

         По преценка на КБЕШ горепосочените неконституционни изисквания на ЗДС според чл. 5, ал. 1 и 2 на Конституцията нямат стойност на български закон и нямат никакво задължително правно действие за власти и граждани. Никой не може да изисква тяхното спазване и никой не може да бъде санкциониран за тяхното неспазване. В случай, че въпрос за спазване или неспазване на тези неконституционни изисквания бъде отнесен до български съд, то на основание на чл. 150, ал. 2 от Конституцията процесът трябва да бъде прекратен от съответния съд и въпросът трябва да бъде внесен от този съд в Конституционния съд.

         Ако гражданин не бъде удовлетворен от решение на български съд, включително и от решение на Конституционния съд по отношение на негови гарантирани граждански права, той може след като е изчерпил всички законни възможности в страната по силата на чл. 5, ал. 4 на Конституцията да се отнесе до Съда по гражданските права в Страсбург, който според международни спогодби на нашата страна е най-висшата и окончателна съдебна инстанция по въпроси за гражданските права.

         По преценка на КБЕШ в ЗДС има значителни празноти от основно значение. Най-сериозната и компроментираща в значителна степен закона празнота е отсъствието на най-подробни предписания, които да гарантират практически постановената от чл. 34 от Конституцията неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения:

         определяне на точния ред, по който законосъобразно подслушване на далекосъобщения се осъществява само от далекосъобщителен оператор, който доставя записаните далекосъобщения на организацията, представила законосъобразно писмено искане за подслушване за определено време на даден обект или гражданин;

         гаранции за неразпространяване на подслушваната информация и на факта на въведено подслушване;

         забрана за поставяне или преминаване на далекосъобщителни съоръжения, даващи възможност за подслушване без помощ и знание на далекосъобщителен оператор, у физически или юридически лица, власти и организации, които не са далекосъобщителни оператори (например полиция, военни служби, служби за сигурност);

         изискване в преходна разпоредба за инвентиране от страна на далекосъобщителни власти дали физически или юридически лица, власти и организации извън далекосъобщителни оператори имат физически или логически достъп до обществените далекосъобщителни мрежи в страната, даващ им възможност за подслушване без помощта и знанието на далекосъобщителен оператор;

         изискване в преходна разпоредба до определена дата далекосъобщителни съоръжения, даващи възможност за подслушване без помощ и знание на далекосъобщителен оператор, намиращи се у физически или юридически лица, власти и организации, които не са далекосъобщителни оператори, да бъдат евакуирани;

         забрана за инсталиране на постоянни подслушвателни инсталации и съоръжения на територията на страната, извън обектите на далекосъобщителните оператори;

         изискване в преходна разпоредба за подаване до определена дата на декларация от всички министри и ръководители на национални ведомства, че в сферата на съответното министерство или ведомство е извършена проверка, че няма инсталирани постоянни подслушвателни инсталации и съоръжения и инсталации и съоръжения на обществените далекосъобщителни мрежи, даващи възможност за подслушване без помощта и знанието на далекосъобщителен оператор.

         Така законът оставя нещата непокътнати от тоталитарното време - "органите" да подължават да имат неконтролиран от никого достъп за подслушване до далекосъобщенията на цялата държава. А това оставя Република България в категорията на страните с недоразвита демокрация.

         По преценка на КБЕШ един сериозен пропуск в ЗДС е и че в него не се напомня изрично, че всички субекти, занимаващи се с далекосъобщения, са длъжни да спазват в дейността си предписанията на БДС за далекосъобщенията.

         В закона отсъства част, постановяваща създаване и определяща дейността и правомощията на специална национална служба за откриване и отстраняване на електромагнитни смущения в радиочестотния спектър или на негово незаконно използване. Такава служба е неизбежнонеобходима на всяка нормалноразвита страна.

         В ЗДС отсъства част, регламентираща неикономическа (любителска) индивидуална и дружествена (клубна) далекосъобщителна дейност с дълги традиции в страната.

         В закона са включени множество текстове, касаещи защита на конкуренцията и на правата на потребителите, които не са свързани пряко с далекосъобщения и имат своето място в общи небраншови закони за защита на конкуренцията и за защита на правата на потребителите.

         В административнонаказателните си разпоредби законът се отличава със свирепост, характерна за изостанали полицейски държави. ЗДС предвижда абсурдни по размер наказания за практически нищо съществено. Например, ако един непълнолетен начинаещ радиолюбител, още неполучил правоспособност, се изкуси и осъществи на клубна радиостанция радиовръзка без от това да са произлезли никакви отрицателни последствия за когото и да е, той неизбежно ще бъде наказан по чл. 127, ал. 1 от ЗДС с глоба в размер на средната годишна заплата за 5 години до четвърт век. Ако го стори повторно - с глоба в размер на средната годишна заплата за 10 години до половин век. Същото наказание неизбежно ще получи и един чуждестранен кореспондент, който не е могъл да се досети, че неговото далекосъобщително средство с редакцията му, за което не се изисква лицензия в страните с действително свободна пазарна икономика, подлежи на лицензия в нашата страна. Вероятно такива нещастници, наказани по инквизиторските представи за справедливост на българския законодател, биха предпочели отмененото от същия законодател смъртно наказание пред алтернативата да преживеят остатъка от живота си като роби-длъжници на българското правосъдие.

         По оформление, раздели и области, които трябва да бъдат отразени в условията на лицензиите, ЗДС взима предвид подобно законодателство в Западна Европа, в някои случаи дори пряко директиви на Европейския съюз за страните-членки в него. В други отношения законът си остава на Балканите. Придаването на Държавна комисия по далекосъобщения "към" Министерския съвет (т. е. подчинена на изпълнителната власт), вместо основаването и като изцяло независим орган, оставя партийните интереси на управляващи да имат последната дума вместо тази на независимите професионални държавни служители - инженери, техници и юристи. Вместо и радиоспектралните въпроси да се решават от Държавната комисия по далекосъобщения, законът създава на гърба на данъкоплатеца дублиращ Съвет по националния радиочестотния спектър и оставя привлекателният ограничен радиочестотен ресурс да се разпределя не от относително независим орган, а пряко от представители на управляващите министри.

         По преценка на КБЕШ въведеният в преходните разпоредби на ЗДС временен и частичен държавен монопол върху обществените далекосъобщителни мрежи, макар да звучи неприлично в една Европа, в която днес интензивно се премахват монополите в далекосъобщенията, отговаря на състоянието на далекосъобщителните услуги в страната и на нуждите на широк кръг консуматори и предприятия, ако се използва почтено и разумно от управляващите. Монополизираните от закона две дейности - осъществяването на обикновените ни телефонни разговори и доставянето на съобщителни линии под наем за нуждите на администрацията и стопанството на страната, обхващат по обем и стойност една огромна част, може би над 70 - 80% от общия далекосъобщителен продукт на страната. Макар, че с оглед на днешното им модернизиране тези две услуги изискват сериозни инвестиции, те са финансово изключително изгодни за доставящите ги предприятия. В момента на приемането на закона по исторически причини почти единственият доставчик на обикновени телефонни разговори и линии под наем бе Българската телекомуникационна компания (БТК) и на практика тя би била абсолютен монополист за тези две услуги с реален риск да използва тази си позиция в ущърб на кнсуматори, предприятия и евентуални конкуренти. Тъй-като по принцип се касае за прокламирана от чл. 19, ал. 1 от Конституцията свободна стопанска дейност, без въвеждане на допустим от чл. 18, ал. 3 от Конституцията монопол, изпълнителната власт не би имала никакво законно основание за намеса в икономическата дейност на БТК с оглед регулиране на цените, на пълно покритие на територията на страната с тези две услуги и на модернизирането им. С въвеждането на монопол и отдаването на лицензия на БТК със условия (например изискване за задължително разрешение от лицензодателя за повишаване на цените за крайния клиент на услугите) изпълнителната власт вече по силата на условия към лицензия, допустими от чл. 19, ал. 5 от Конституцията, въвежда законно основание за регулиране на важни параметри на тези две критичнонеобходими за обществото услуги. С въвеждането на ограничения по време монопол изпълнителната власт и предприята в далекосъобщителния бранш получават на разположение четири и половина години за елиминиране на монополното положение на БТК. Основна предпоставка за осъществяването на тази цел е колкото се може по-скоро и други сериозни и потенциални предприятия да поискат и да получат същата лицензия (а може би и по-изгодна) за доставка на двете монополни услуги в конкуренция с БТК.