Този текст бе написан около Бъдни вечер на 1998 г. и до изработването на официалното ни становище, стоеше на първа страница в уеб страницата, посветена на терора на КПД. Запазихме го, защото някои хора ни обвиниха _и_ заради този текст в лъжа. Оказаха се прави - пропуснали сме сред страните с лицензионен режим Русия.

Ограниченията за достъпа до Интернет и за информацията, публикувана в мрежата не са откритие на родната бюрокрация. Преди 3 години Върховният съд на САЩ отмени представения от администрацията на Бил Клинтън “Закон против непристойността в телекомуникациите”. Германия наложи забрана върху посещенията на уеб адреси, където се среща нео-нацистка пропаганда. Все пак да видим кои страни лицензират и ограничават достъпа до Интернет:

а) Китай - местните Интернет доставчици трябва да се регистрират.

б) Сингапур, където Интернет се регулира като всяка друга медия (радио, телевизия), а уеб сайтовете с религиозна и политическа ориентация трябва да се регистрират.

в) Виетнам и Саудитска Арабия, където има само един, правителствен Интернет доставчик.

г) Индия, където цените на наетите линии са прекалено високи.

В препоръките на група от KPMG за Европейската общност обаче се чете “Правителствата трябва да планират конвергенцията на регулаторните органи, така че да се признае разделянето между икономическото регулиране и демократично и авторитетно тяло, което да се грижи за публичния интерес” (http://www.ispo.cec.be/infosoc/promo/pubs/exesum.html).

През месец април, когато КПД публикува проекто-наредбата, се проведе дискусия, чиито резултати са видими на адрес http://www.antzi.bg/net_reg/comments.html – там по всеки текст от наредбата има коментар от Интернет потребители.

За съжаление нашето правителство, вместо да се вслуша в европейските норми, предпочита азиатските. С действията си то показва, че нищо (добро) ново не е научило и нищо (лошо) старо не е забравило.

Да видим какво пише в уеб сайта на Европейския съюз в частта му за Информационното общество ( http://www.europa.eu.int/pol/infso/info_en.htm):

“Осем са важните принципи на политиката на ЕС, между тях: “да се отворят към конкуренция информационните услуги и инфраструктура”, “да се защитава конфиденциалността на кореспонденцията”, “да се осигури обучение във всички степени на общото образование”. Никъде не става дума за лицензиране на Интернет доставчиците или за контрол върху информацията, публикувана в глобалната мрежа. За последното говори и министър Тагарински по време на III Национална конференция на БАП в Шумен през февруари 1998 г. (стенограма от изказването му се намира на адрес http://www.gyuvetch.com/culture/tagarinski.html)

Защо лицензирането на Интернет доставчиците ще има отрицателен ефект върху общото развитие на Интернет в България:

• Ще се увеличи стойността на услугите. Всеки лиценз, който се заплаща, се отразява върху крайния потребител. Твърде вероятно е Интернет доставчиците да въведат нова такса “лиценз”, която всеки потребител ще трябва да плати.
• Държавната бюрокрация ще получи още един източник на доходи, което съчетано с правото й да отказва лицензи, ще доведе както винаги в такива случаи до бързото използване на условията за корупмпиране.
• Ще се затвърди монопола на БТК, тъй като никой не се съмнява, че тя ще получи лиценза си автоматично.
• Ще се създадат условия за елиминирането на “неподходящи” или “неотговарящи на изискванията” Интернет доставчици, които не са собственост на “наши хора”
• Редица по-малки Интернет доставчици ще се принудят да преустановят работата си.

Освен изброените по-горе последици, като цяло Интернет ще се превърне във все по-недостъпна услуга или – което може би е по-лошо – потребителите ще трябва да изберат държавния Интернет доставчик. Това ще доведе до нарушаване на пазарните принципи и правилата на лоялната конкуренция. За пореден път с апаратни методи държавата се опитва да наложи своя фирма като монополист на пазара. При това, за разлика от други подобни случаи, Интернет се е развивал у нас не благодарение на, а въпреки държавата. От самото си начало Интернет е дело на частната инициатива и благодарение на частните фирми и ентусиазма на академичната общност в момента страната ни разполага с приличен за момента ресурс за достъп и ползване на Интернет услуги.

28.12.1998 г. Някои въпроси, които чакат отговор:


• Защо идеята да се лицензира Интернет у нас дойде едва през 1999 г.?
• Защо, ако държавата е толкова загрижена, не се извърши през 1991 г. (когато шефове на БТК и КПД бяха същите хора)?
• Защо се извършва точно когато трябва да се приватизира БТК и случайно ли е съвпадението?


За тези, които не могат да си отговорят сами на поставените въпроси, имаме предвидена загадка с понижена трудност:
Кой има интерес от подобен документ:

• а) държавата
• б) крайните потребители
• в) някой[и] чиновник[ци] в КПД (ДКД)
• г) Дядо Коледа
• д) Дядо Мраз


На позналите верния отговор пожелаваме приятна година!