Коментар на писмото на ДКД по повод Интернет питането на ПАСЕ

Предистория:
На 10.02. т.г. шефът на ДКД пише писмо с изх. номер 01-00-116, към което прилага мнение на ДКД по повод лицензирането на Интернета у нас. Заглавната страница на писмото се намира тук, а коментарът (на анлийски) - тук.
На 18.06. т.г. шефът на ДКД праща писмо до Върховния административен съд (изх. номер 09-00-905), в което отрича да е пращал писмо до Аткинсън и Гелерод.
Писмото до ВАС е в отговор на молбата на "Интернет Общество - България", в която - позовавайки се на доклада на Актинсън и Гелерод (т.57) - ние изискваме въпросните "писмени уверения" (така е в текста на доклада), изпратени от шефа на ДКД.

На 26.07 (понеделник) получихме писмо от г-н Лъчезар Тошев, народен представител от СДС (специални благодарности!), в което се намира копие от писмото на г-н Стойков по повод питането на Аткинсън и Гелерод.

В това писмо е включено и някакво становище на ДКД по въпроса за лицензирането на Интернет операторите.
Ето и нашите коментари:

ДКД казва: големият брой Интернет доставчици бил причината за "лошо и незадоволително качество" на Интернет услугите, които били в противоречие с цените, плащани от потребителите.
Коментар:
На това твърдение на ДКД може да се отговори по много начини. Напр. може да запитаме ДКД откъде накъде мислят, че качеството на Интернет услугите е лошо? С какво го сравняват? Какви са критериите за преценка?
Най-лесният начин обаче е да се погледне представителното Проучване, което направихме през януари т.г..
Резултатите категорично доказват, че единственият сериозен проблем пред високото качество на Интернет в България е ниското качество на телефонните линии. Това е мнението на 52% от потребителите. Този проблем е извън компетенциите на доставчиците и респективно не може да бъде решен от тях, независимо от наличието или отсъствие на лицензия. Само 2% смятат, че оборудването на доставчиците не е качествено или не е достатъчно производително. В компетентността им не се съмнява никой (0%). 18% от потребителите са наясно, че това което получават напълно съответства на цената, която плащат за него. По стара традиция, който печели пари е спекулант - но така мисли само един на всеки десет българи. Следователно можем категорично да направим извода, че що се отнася до качеството на достъпа до Интернет, проблемите са два - лошото качество на телефонната мрежа и неплатежоспособността на потребителите. И двата няма да се решат с лицензирането на Интернет доставчиците.

ДКД казва: една от мерките за подобряване на положението е да се въведат миниум изисквания за доставката на Интернет услуги на обществото с допустимо качество и на цена, която (всеки) може да си позволи
Коментар:
Разбира се, в ДКД няма да си правят труда да проучват мнението на потребителите на какво се дължи лошото качество (виж и предишния ни коментар), защото тогава ще трябва да ударят по БТК, а пък там бият през пръстите. Качеството на Интернет услугите винаги е било добро, дори прекалено добро за нашите условия - срещу съответната цена. Не може БТК да повишава цените си непрекъснато, а Интернет доставчиците да не ги променят, че дори и ги намаляват непрекъснато и да се винят тези, от които не зависят цените на международните канали.

ДКД твърди, че според заповед РД 09 235 Интернет услугите ще бъдат предлагани при съвсем "минимални изисквания по отношение на качеството, хармонизацията на стандартите и отношенията с потребителите"
Коментар:

В ДКД вероятно съвсем целенасочено са изпуснали да коментират чл. 78, т. 8 от ЗД: "представяне на документи, отчети, декларации, свързани с дейността на лицензирания;", която сама за себе си е достатъчно зловеща и дава на ДКД власт, каквато не й се полага.
Интересен и друг факт - как ДКД смята да "хармонизира стандартите". Вероятно ще въведе нов TCP/IP протокол, който да е синхронизиран с българското законодателство и който ще предотврати използването на нелицензиран Интернет доставчик?!
ДКД изпуска да коментира пред Аткинсън и Гелерод и други точки от Закона:
чл. 78, т. 9: съобразяване с техническите стандарти или изисквания, включително стандарти за ниво на услугата;
ДКД не споделя как смята да определи "нивото на услугата". Вероятно критериите биха могли да бъдат такива, че да ги изпълнят само фирмите на "нашите" хора? Или само дори на БТК?
Не е коментирана и т. 10. заплащане на лицензионни и други такси.
Дори само тя да беше в закона, пак е едно сериозно средство за контрол върху мрежата! Примерът е прост, ще го разберат и в ДКД: тази година МС реши, че процентът от оборота върху дейността на Интернет операторите ще е нула (0). Каква е гаранцията, че догодина той няма да е 2.3%, а в 2001 - 10%? Как ще оцелеят българските фирми тогава?

И още нещо - никак немаловажно! ДКД се спира само на проблема с лицензирането на Интернет операторите (търговските фирми), а деликатно е изоставила такива сериозни въпроси, които възникват в делото във ВАС, като напр.:
- въвеждането на разрешителен режим за Интернет услугите (ел. поща, ftp, web и т.н.);
- въвеждането на разрешителен режим за изграждане на обособени мрежи за предаване на данни.

Tази избирателност на ДКД е показателна за начина на мислене на хората, които подписват официалните й документи. "Ние да кажем каквото трябва, пък да се надяваме, че няма да ни хванат!".

Като цяло писмото на ДКД по повод питането на евронаблюдателите Аткинсън и Гелерод прави впечатление на документ, който е писан със съзнанието, че никога няма да бъде публикувано в България, камо ли коментирано от някой от "Интернет общество - България". То е неточно, неискрено и се опитва да защити позицията на КПД. Странна симбиоза между два различни държавни органи - ДКД и КПД.

Освен тези си характеристики, по-важен е фактът, че председателят на ДКД се опита да заблуди Върховния административен съд и отказа да предостави горецитираното писмо като документ по дело 723/99 за отмяна на разрешителния режим за Интернет в страната.

След подобни действия, чиновникът трябва да си подаде оставката и да продължи да се занимава с гражданската си професия, вместо да се опитва да ръководи такъв сериозен дял от индустрията, каквито са далекосъобщенията.