|
от Димитър Ганчев
Това изискване означава, че всеки български интернет доставчик ще трябва да изгради директна връзка до поне един друг български доставчик (само български доставчици са подвластни на българското законодателство). На пръв поглед идеята е добра - локалният трафик да не минава през чужбина. Но необходимо ли е това наистина? Данните в Интернет пътуват със скоростта на светлината и ако пътят между два български доставчика мине през сателитната им връзка, това няма да забави данните. Следователно ускоряването от въвеждането на директна връзка може да се търси не във времезакъснението (време за предаване на един бит информация), а в пропускателната способност на канала (количество информация, пренесено за единица време). Пропускателната сособност също не зависи от дължината на маршрута, а от скоростта на най-тясното място по него. Всеки Интернет доставчик поддържа достатъчно бърз международен канал, за да може да отговори на изискванията на клиентите си. Според статистиките българсият трафик представлява около 3-4% от общия в пикови часове и почти 0% - в извънпикови. Следователно цената на българският трафик е 4% от цената на сателитната връзка. Остава да сравним цената за постигане на една и съща скорост през сателитна и през наземна връзка. За определеност ще разгледаме цената на канал с капацитет 64Кбпс (най-евтиният възможен)
Според действащите в момента
тарифи на БТК,
цената на такъв канал между два отдалечени града е 900 000 лева месечно. С други думи, осигуряването на капацитет от 64К между два доставчика струва 900 000 лева в случай на пряка връзка и 250 000 лева, ако се използва сателит. Изхарчването на разликата от 650 000 лева месечно е напълно неоправдано от гледна точка както на доставчиците, така и на потребителите, които в крайна сметка ще покриват тези разноски. Имайки предвид, че съвременните доставчици работят понякога на десетократно по-високи сателитни скорости, тогава разликата в цените става още по-драстична.
Още древните римляни са си задавали въпросът "Кому е изгодно?".
Разбирам стремежът на държавната администрация да направи БТК по-привлекателна за чуждестранните инвеститори, осигурявайки и по-голям пазарен дял, както и клиенти за услугата "цифрови междуселищни наети линии", иначе неатрактивна на фона на цените на интернет услугите. Но нека това не бъде налагано със силови методи.
2. свързване на крайни устройства с одобрен тип към далекосъобщителната
мрежа;
Интернет доставчиците и в момента използват само такива устройства, тъй-като контрол върху това се осъществява още от митниците, при вноса на оборудването. Не е необходимо в една лицензия да пише "лицензираният е длъжен да спазва законите".
3. равнопоставеност на потребителите при осигуряване на достъп и
ползване на услугите;
Такова изискване има смисъл в условията на монопол (изкуствен или естествен), когато пазарните механизми не могат да изиграят своята регулираща функция. При наличието на над 120 доставчика, никой от тях не може да си позволи да наруши етичните норми на пазарно поведение.
4. съгласуване с Държавната комисия по далекосъобщения на общи
условия за взаимоотношенията с потребителите на услугите;
Това не мога да го класифицирам иначе, освен като абсурд. Може би това изискване би имало своето логично обяснение в случаите, когато всички потребители използват една и съща услуга (както е при телефонните разговори, кабелните телевизии и др. п.), но е абсолютно несъвместимо с практиката в Интернет.
5. публикуване на цените на услугите;
Както и в т.4 - след като не могат да бъдат публикувани всички възможни услуги, общо наречени "достъп до интернет", не е възможно да бъдат публикувани и всички възможни варианти на цената.
6. предоставяне на потребителите на достатъчна и актуална информация за
сметките и тарифите на услугите;
Както и с т. 3 - това изискване не е необходимо, когато пазарът може да бъде и в действителност е реален регулатор на отношенията доставчик - потребител.
7. установяване на прост метод за уреждане на спорове с потребителите;
Вж. предишната точка
8. представяне на документи, отчети, декларации, свързани с дейността
на лицензирания;
При липса на монопол, тази информация представлява фирмена търговска тайна и може да бъде предоставяна само на финансовото министерство, а не на принципалът на БТК и респективно на няколко Интернет доставчика, в които тя има съществен дял (Инфотел/ЦТУ, ГУКИС и Мобиком). За един Интернет доставчик това означава да предаде документите, свързани с дейността си именно на най-големия си търговски конкурент!
9. съобразяване с техническите стандарти или изисквания, включително
стандарти за ниво на услугата;
Нивото на услугата зависи само от пазарно установеното съотношение цена / качество. И в момента на пазарът могат да бъдат намерени както евтини (и следователно некачествени) услуги, така и скъпи, но качествени. Потребителят е свободен да избира. Ако изкуствено повишим изискванията за качество, това ще доведе до съответното повишаване на цените и ще лиши средния българин от достъп до Мрежата. Фактът, че преобладаващата част от доставчиците предлагат евтин / некачествен достъп не е отражение на нежеланието им да предлагат качествен такъв, а на невъзможността на потребителите да си го позволят. Ако си позволя аналогия с дейност, която всички разбират - не следва да забраним на хората да си карат Ладите и Москвичите, след като не могат да си позволят да си купят Мерцедеси. (Май държавата ще се опита все пак да го стори със забраната на безоловните бензини, но това е друга тема...)
10. заплащане на лицензионни и други такси.
А, дойдохме си на думата... В заключение: лицензиране е необходимо в области на естествен или изкуствен монопол, в които пазарните механизми не могат да служат за регулатор. Този закон съвсем правилно отразява именно тази хипотеза. Грешката в случая е да третираме Интернет еднакво с използването на радиочестотния спектър (ограничен ресурс), кабелните телевизии (ограничено предлагане) и др. В Интернет пазарните механизми работят реално вече повече от 5 години и потребителите успешно използват произтичащите им от този факт права.
P.S. Държа да подчертая, че нито аз лично, нито дружеството BOL.BG ще бъдем ощетени от въвеждането на такъв лиценз, понеже:
|
